Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Клони и вейки. Клоните и вейките не се връзваха.

Именно затова пътуваше към Кена. Защото, ако действащите лица от 1931 г. бяха отдавна мъртви и погребани, някои от 1972 г. все още бяха тук. В това число и Ибрахим Садек, бивш началник на полицията в Луксор и човекът, който бе водил разследването след намирането на мумифицирания труп на Самюел Пинскър. Садек може би щеше да му даде отговор на някои въпроси.

Загледа се в снимката. Докато влакът минаваше покрай пушещата грамада на хартиената фабрика в Кена, върна фотографията в папката и се облегна назад. Продавач на казаб шукер си пробиваше път през наблъсканите във вагона пътници и рекламираше стоката си, вдигнал високо поднос с фунийки нерафинирана захар. Един мъж в костюм му махна да приближи, купи една фунийка и я подаде на момчето до него. Синът му, предположи Халифа, ако можеше да се съди по начина, по който мъжът прегърна детето през раменете. Момчето се гушна в него, опита от сладкиша и го поднесе на баща си да отхапе. Двамата дори не подозираха колко поразително важно е подобно общуване. Халифа ги погледа, избърса очи и се извърна.

Всяко напомняне беше такава мъка…

Израел, между Йерусалим и Тел Авив

Бен Рои също беше в движение, в неговия случай — с автомобил. Пътуваше отново на запад по шосе 1, през Юдейските възвишения към крайбрежната равнина и морето.

Петте дни бяха обезкуражаващи.

Да се каже, че разследването е забуксувало, щеше да е прекалено песимистично, но пък и не можеше да се каже, че набира скорост. По-скоро пълзеше. А след като пресата беше надушила историята — първоначалната им сдържаност се оказа само временна, затишие пред буря, — натискът за резултати беше станал неописуем. Леа Шалев бе викана по два пъти на ден да се отчита пред командир Гал и главен суперинтендант Баум — доста неприятно изживяване, като се има предвид, че нямаше какво толкова да им докладва. Преди два дни Баум беше стигнал дотам да предположи, че тя е неподходяща за подобен случай от първостепенна важност и може би той лично трябва да се заеме с ръководенето му. Гал обаче се беше застъпил за нея, макар подкрепата му да не беше безусловна: „Искам по-голямо раздвижване, Леа, и то бързо. Имаш седмица. Ако дотогава не сме се доближили до извършителя, ще се наложи да преразгледаме ситуацията.“

Естествено всичко това създаде напрегната работна атмосфера. Двойно по-напрегната, тъй като разследването на второто убийство, онова с наръгания йешива студент, също буксуваше. През деветте си години в участъка Бен Рои нито веднъж не беше заварвал мястото толкова напрегнато. Приличаше на парен котел, готов да гръмне всеки момент. Честно казано, радваше се, че се маха за целия ден.

Натисна клаксона и зави, за да изпревари автовлак, който караше два танка „Меркава“ към брега. После се върна в средното платно, обади се набързо на Сара — през нощта й беше лошо и той искаше да се увери, че всичко е наред — и отпи от блудкавото хладко кафе, което си бе купил от една бензиностанция няколко километра по-нагоре. По „Кол Ха Дерех“ песента „Тя е мъртва“ на „Пълп“ се смени с парчето „В търсене на отговори“ на някаква американска певица на име Сюзан Тедеши. По дяволите, дори проклетото радио сякаш се беше посветило на случая!

Все още действаха в три посоки. Юри Пинкас продължаваше да работи върху руснаците и заселниците от Хеврон, като обсегът му се беше разширил и включваше всички смъртни заплахи, които Клайнберг беше получавала през журналистическата си кариера. Амос Намир все така душеше арменската следа и пускаше вестта за момичето Восги, което явно беше свързано с арменците, да, двамата не напредваха особено. Всъщност изобщо не напредваха.

Самият Бен Рои още си проправяше път през плетеницата улики и контра улики от последните занимания на Клайнберг. Секс трафикът, Египет, „Барън“, „Немезида в действие“ — всички те още бяха в играта, макар да не бе ясно каква точно е ролята им и каква е връзката помежду им, ако изобщо имаше такава. Засега не се бе доближил до отговорите.

Ако трябваше да е честен, все пак имаше известен напредък. Дов Зиски, който с всеки ден ставаше все по-незаменим, беше открил две интересни подробности.

Едната бе свързана с планираното пътуване на Ривка Клайнберг в Египет. Оказа се, че тя не само си е запазила билет за полета до Александрия в нощта на убийството й, но е имала и резервация за евтин хотел в Розета, малко градче на шейсет километра от града. Оставаше си загадка какво е смятала да прави там, но явно е нямало да продължи дълго. Резервацията беше само за една нощ, след което е щяла да вземе обратния полет до Тел Авив.