Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Другата подробност се отнасяше за вездесъщата „Барън Корпорейшън“. Зиски бе поразровил и бе успял да открие арменска връзка, макар и стара. През 80-те „Барън“, чрез подизпълнителя си ЗРЕ („Златни разработки Ереван“) се бяха сдобили с контролен пакет акции в голяма открита златна мина в източната част на страната, на границата с Азербайджан. Спорове около лицензите с арменското правителство бяха накарали „Барън“ да се оттегли през 1991 г., но въпреки всичко това си оставаше интригуваща и потенциално важна връзка.

Имаше и други развития, сред които (отново благодарение на Зиски, който беше забелязал информацията в интернет) поредната акция на „Немезида“ срещу „Барън“, този път хакерска атака срещу мрежата на компанията.

Засега най-обещаващата нова следа обаче беше откри, та от самия Бен Рои — донякъде за негово облекчение, тъй като сякаш напоследък Зиски вършеше повечето работа.

В приюта „Хофеш“ Мая Хилел бе споменала сводник на име Генадий Кременко. Имигрант от Украйна, Кременко (заедно с жена си и двамата си сина) беше сред основните играчи с проститутки в Тел Авив, като използваше момичета, вкарани от Египет през Синай. Според Хилел Ривка Клайнберг беше проявила особен интерес към този маршрут и тъй като по всичко личеше, че Кременко държи монопола, Бен Рои реши да го провери по-подробно.

Кременко беше арестуван преди два месеца и в момента се намираше в затвора Абу Кабир, в съседство с Националния център по съдебна медицина в южната част на Тел Авив. Бен Рои се свърза с отряд „Трафик на хора“ от отдел „Организирана престъпност“ и те му пратиха копие от всичко, с което разполагаха, а то се оказа доста. Кременко въртеше около стотина момичета, най-вече от Източна Европа, макар напоследък да навлизаше сериозно в бизнеса с азиатки и африканки. Работеха на групи по две или три в пръснати из града апартаменти — сред които няколко в Неве Шаанан — и рекламираха услугите си чрез интернет и визитни картички, оставяни в пощенски кутии и под чистачките на автомобили. Всяко тяхно движение се следеше от мрежа охранители и сутеньори. Насаденият страх беше толкова голям, че въпреки всичките си ресурси и гаранции за сигурност „Организирана престъпност“ не можеха да намерят нито едно момиче, склонно да свидетелства срещу Кременко. Именно поради това, въпреки купищата косвени доказателства, прокуратурата беше решила, че най-добрият начин да го тикне зад решетките по обвинения за укриване на данъци и пране на пари, а не за трафик на хора и обогатяване по неморален начин.

За синайската операция на Кременко, която представляваше интерес за Бен Рои, досиетата не съдържаха почти нищо. Момичетата бяха наемани в родните им страни, пращани в Египет и прехвърляни през границата от бедуини. Същото, което му беше казала и Хилел.

Като че ли беше попаднал в задънена улица. Но точно тогава се случи един от онези щастливи обрати, които бяха в състояние да преобърнат цялото разследване. Той имаше човек в Абу Кабир, бивш полицай, станал по-късно надзирател. Надзирателите бяха информирани хора и Бен Рои реши да се свърже с него и да го поразпита. Току-виж се появило нещо интересно.

И ето че наистина се появи.

Оказа се, че преди осемнайсет дни Генадий Кременко е имал посетител. Жена. И не коя да е, а Ривка Клайнберг.

Затова сега пътуваше към Абу Кабир, за да побъбри с човека, когото наричаха Училищния директор заради възрастта на някои от момичетата му. Бен Рои хвърли поглед към купчината торби на съседната седалка, изпревари поредния автовлак и вдигна над сто и двайсет километра в час. Бяха му разрешили да се срещне с Кременко само за един час и не искаше да закъснява.

Египет

За разлика от намиращия се на шейсет километра на юг Луксор, градчето Кена, кацнало на завоя на Нил, откъдето идваше и името му, не беше направило много отстъпки за чуждестранните посетители. Нямаше скъпи хотели и ресторанти, предлагащи риба с пържени картофи и английски закуски, всички знаци бяха само на арабски. В градчето почти не се появяваха туристи, а малкото, които все пак идваха, обикновено разглеждаха храма на Хатор в Дендера от другата страна на Нил и се намираха под засилена полицейска охрана. През 90-те „Ал Гамаа ал Исламия“ бяха извършили няколко атентата в района и никой не искаше да рискува.

Ибрахим Садек живееше в квартал край реката, на пет минути от центъра. Уреждането на срещата не беше лесно — бившият полицейски началник държеше на уединеността си и не обичаше посетители. Молбата на Халифа да обсъдят случая „Пинскър“ обаче го беше заинтригувала и след малко увещания той се съгласил да му даде аудиенция стига да е кратка. Халифа се обади предварително веднага щом слезе от влака, и бе пуснат в жилищния блок секунди след като натисна звънеца. Садек го очакваше пред вратата на апартамента си — висок, слаб саиди с късо подстриган, сива коса, златни очи и развалени зъби. Двамата се ръкуваха, размениха обичайните любезности и влязоха вътре.