Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

И това ровене се оказа неочаквано интересно.

Израелецът му беше изпратил най-общо описание на случая, с възможни връзки с компания на име „Барън Корпорейшън“. Същата „Барън Корпорейшън“, платила за музея в Долината на царете, което беше доста любопитно съвпадение.

Името Самюел Пинскър не му говореше нищо. Бен Рои му бе пратил интернет адреси във връзка с него, но в тях не се казваше почти нищо, освен че е британец, участвал е в археологическите разкопки на таванския некропол, изчезнал през 1931 г. и страдал от някакво обезобразяване на лицето. Дори драматичното откриване на трупа му през 1972 г. на дъното на отдалечена шахтова гробница в Западния масив беше предизвикало само мимолетен интерес, фокусиран най-вече върху самотната му бавна смърт. Човекът беше живял и работил в Египет и бе завършил живота си в хълмовете над Долината на царете — като се изключи това, Халифа не можеше да намери никаква връзка със случая, по който работеше Бен Рои.

Архивите на египетската полиция се оказаха по-информативни. И по-интригуващи.

Фактът, че имаше запазени записи, беше изненада. Всичко се бе случило преди много време — страшно много време от самото изчезване на Пинскър — и Халифа почти очакваше бележките по делото, ако изобщо е имало такива, отдавна да са изгубени или унищожени. За щастие маниакалността на египетската полиция в създаването на купища бумаги — нещо, което ужасно го дразнеше — в случая се оказа добре дошла. Отне му известно време да открие каквото търси, но завчера успя да постигне целта си. Двете купчини бележки, една за откриването на тялото на Пинскър и друга за изчезването му, бяха събрани в общо дело и прибрани на една лавица в архивното хранилище в Есна.

Като се движеше внимателно, за да не притесни молещия се на пода, Халифа вдигна найлоновата торба и извади папките.

Папката от 1972 г. беше по-голяма. Половината от съдържанието й бяха черно-бели фотографии — на гробницата (дълбока шахта с проста, изсечена в скалата гробна камера на дъното), на мумифицираното тяло на Пинскър, снимано in situ, на тялото върху масата за аутопсия. Имате доклад на патолог, детективски доклад, показания на двойката, открила трупа, дори доклад от някой си д-р Джефри Рийвс, експерт по архитектура на таванските гробници, в който се правеше анализ, на размерите и метода на изсичане на гробницата и се стигаше до заключение, че съоръжението датира от Новото царство, най-вероятно от Осемнайсета династия. В дъното на купчината листа имаше писмо от някоя си г-жа Яхудия Аслани от Еврейския социален комитет в Египет, с което се приемаше, поради липсата на живи роднини, комитетът да поеме разходите по погребването на тялото в гробището Басатин в Кайро. „За съжаление поради финансови затруднения не сме в състояние да осигурим изработката на надгробен паметник.“

Папката от 1931 г., която си беше истински исторически документ с пожълтели осемдесетгодишни страници, се оказа много по-оскъдна. Въпреки това именно тя привлече вниманието на Халифа.

Имаше показания от хора, които бяха познавали или са били свързани с Пинскър; най-дългото и подробното беше от жена на име Омсаид Гумсан, хазяйка на Пинскър в Ком Лола.

В нощта на изчезването си англичанинът току-що се бил върнал в Луксор след почти тримесечно отсъствие — често го правел, обясняваше жената, изчезвал за седмици и се появявал най-неочаквано, поради което тя винаги настоявала да си плаща наема предварително. Някъде през малките часове чула мотоциклета му в алеята зад къщата. Той дори не влязъл в постройката и на следващата сутрин го нямало никакъв, макар че моторът още бил там и торбата на багажника била с разкопчани ремъци. Свикнала с постоянните му изчезвания и появявания, жената нямало да обърне особено внимание, но тази сутрин, неясно и за самата нея защо, имала чувството, че се е случила трагедия. Споделила с брат си, който пък се свързал с полицията.

Другите показания бяха по-кратки и не така информативни, макар че един мъж — Мохамед ел Бадри от Шейх Абд ал Курна — твърдеше, че е видял Пинскър, най-вероятно пиян като свиня, да върви към хълмовете и да отпива от бутилка. Имаше фотография на мотора на англичанина, копие от афиш с молба всеки, който знае нещо, да се свърже с полицията или със старейшината на селото си, както и телеграма от Върховния британски комисар сър Пърси Лорейн, призоваваща властите в Луксор да направят всичко по силите си да открият мистър Пинскър.