Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Садек прикова Халифа с твърдия си поглед.

— Сигурен съм.

— В такъв случай не виждам причина да ви държа на тъмно. В края на краищата беше отдавна. И по свой начин правосъдието беше раздадено.

Той посочи найлоновата торба в краката на Халифа.

— Предполагам, че вътре е делото за изчезването на Пинскър?

Халифа потвърди. Садек му направи знак да му го подаде.

— Идентифицирахме тялото на Пинскър доста бързо — каза той, като отново си сложи очилата и прелисти съдържанието на папката. — Не носеше никакви лични документи, но хората рядко забравят подобно лице. Имаше доста курнави , които го помнеха, дори след четирийсет години. След като научихме името му, останалото беше лесно — просто трябваше да изровим бележките около изчезването му. И след като ги изровихме, не ни отне много време да стигнем до дъното на нещата.

Садек извади един лист от папката и го подаде на Халифа. Това бяха показанията на мъж, който твърдеше, че е видял пияния Пинскър да се изкачва по Тиванските възвишения. Мохамед ел Бадри от Шейх Абд ал Курна.

— Познавах хора от Ел Бадри — каза Садек. — Лоши хора, все създаваха неприятности. Старият Мохамед още беше жив. Прибрахме го, понатиснахме го. Беше корав орех, но накрая се разприказва. Всички го правят.

Той прибра листа в папката.

— Оказа се, че Пинскър изнасилил сестра му. Момиче на име Иман. Сляпо, нямало дори двайсет. Замъкнал я при реката, понабил я, направил си кефа. Тя се е съпротивлявала, опитвала се е да се освободи, но той бил твърде силен за нея. Не бих повярвал на нито думичка от човек от онова село, но Мохамед имаше очевидец, който потвърди историята. Местен човек, уважаван. Бил хлапе по онова време, излязъл да лови риба през нощта, когато се случило. Чул плача на момичето, видял всичко. Разказал на жителите на Ел Бадри, на Мохамед и двамата му братя… Е, годината е била трийсет и първа, хората не са забравили старите порядки. А вие знаете какви хора са фелахите. Горди. Правят нещата по техния си начин.

Садек свали очилата, сгъна ги и ги постави на масичката до празната си чаша.

— Не одобрявам саморазправата — каза той. — Ако се беше случило по мое време, щях да се разправя с извършителите по друг начин, но оттогава бяха изминали четирийсет години. Двама от тримата братя бяха мъртви. Мохамед също наближаваше осемдесет и краят му се виждаше. Пинскър нямаше живи роднини, или поне не успяхме да открием такива. Никой нямаше полза да започнем отварянето на стари рани. Достатъчно лошо беше, че момичето е било насилено. Защо да напомняме на всички за срама й? По-добре беше просто да оставим нещата. Наредих да набият стареца, за да има обеца на ухото, и това беше всичко. Случаят беше закрит. И така ще си остане.

Той погледна замислено папката, после рязко я затвори и я подаде на Халифа.

— Мисля, че това изяснява нещата.

Халифа се наведе и взе папката. Странно, но историята не го развълнува. Изнасилването, естествено, беше шокиращо — момичето е било на годините на дъщеря му Бата. При това сляпо. Колкото обаче до участта на Пинскър… Преди година щеше да остане ужасен от онова, което го е сполетяло. Линчуващи тълпи, хора, които поемат закона в собствените си ръце — това бяха неща, от които се дърпаше инстинктивно, колкото и ужасно да бе престъплението. Напоследък обаче моралният му компас не беше така категоричен. Пинскър бе умрял от ужасна смърт, но пък и беше извършил ужасно нещо. Както каза Садек, нещата не бяха абсолютно ясни и еднозначни. Вече нищо не беше ясно и еднозначно. Нищо не беше сигурно, нямаше бяло и черно. Животът бе станал… непроницаемо сив.

Побутна папките в скута си, като се питаше какво общо има всичко това — ако изобщо имаше нещо общо — с жената, удушена в някаква църква в Ал Кудс. Не можеше да види явна връзка — две убийства, разделени от осемдесет години, различни националности, дори различни страни.

— Няма подозрения за религиозен момент в убийството, нали? — попита той в опит да напипа някаква връзка.

— Това, че Пинскър е бил евреин и така нататък.

Садек го изгледа.

— Момиче е било бито, изнасилено, почти убито. Сляпо момиче. Мисля, че това е достатъчен мотив и без да се намесва религията. Пък и е станало преди иакба . По онова време не сме имали толкова много против евреите.

Външната врата отново щракна, чу се шумолене на хартиени торби. Садек вдигна глава и си погледна часовника. Явно смяташе, че е казал всичко и е време да приключват.

— Имате ли представа какво се е случило с личните вещи на Пинскър? — попита Халифа, преди да му покажат изхода.