Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

- Да, здрасти и на теб. - Джордан се обърна към Бернар, спомнил си разказа му за любовта на Юг дьо Пайен към животните. - Нека позная. Това е въпросният „ключ“ към сърцето на приятеля ви.

Бернар гледаше животното с нескрит копнеж.

- Много повече от ключ.

Джордан клекна и зарови пръсти във все още късата грива на лъвчето. Щеше да е зашеметяваща гледка, когато порасне. В отговор то го побутна с глава в челото.

Когато главите им се докоснаха, през тялото на Джордан сякаш премина мълния. Белегът по рамото и гърдите му пламна.

„Какво става, по дяволите?“

Златните очи го погледнаха и Джордан не можеше да се извърне. Усещаше сроден дух, също като него докоснат от ангели.

Бернар беше прав.

„Определено си повече от това, което изглеждаш, мъниче“.

И тогава лъвчето изръмжа в лицето му и оголи зъби.

09:04

Рун посегна към лъвчето, изненадан от внезапната му агресивност към Джордан. Но преди да успее да го хване, то се извъртя и отскочи. После, без да престава да ръмжи, излезе в коридора. Козината му беше настръхнала.

Брат Патрик вдигна ръка.

- Оставете го! Доловило е някаква миризма!

Лъвчето тръгна по коридора и влезе в една от тъмните спални.

- Току-що бях там да взема одеяло - каза Джордан. - Стаята е празна.

За всеки случай Рун вдигна карамбита си от пода и тръгна след лъвчето. Останалите го последваха неуверено.

- Патрик - обърна се Рун към монаха, - извикай стражите.

Лъвчето пристъпваше снишено, опашката му се мяташе гневно. Поведе ги към изящния стар гардероб от едната страна на леглото. Ръмженето затихна, но погледът на лъвчето си остана прикован към вратите.

„Вътре има нещо“.

Рун изчака стражите да се появят и предпазливо тръгна покрай лъвчето.

Джордан мина от другата страна на животното със сабя в ръка. Посегна към дръжката и погледна въпросително Рун.

Рун кимна.

Джордан отвори вратата - и някаква дребна тъмна фигура скочи към тях, блъсна с рамо Джордан и го отхвърли към рамката на леглото. Рун замахна с извитото си оръжие и разряза плът, но ударът му беше само повърхностен.

Нападателят се движеше със свръхестествената скорост на стригой. Но Рун зърна за миг проблясването на бяла якичка. Сангвинист.

Бернар изблъска Ерин настрани, сграбчи сабята на един от стражите, завъртя се и посече противника във врата. Главата отлетя в коридора, а тялото се просна на пода.

Рун се огледа, за да се увери, че няма други заплахи.

- Светлина! - извика Бернар и посочи със сабята. - Дръпнете завесите в коридора!

Двамата стражи дръпнаха тежката коприна от прозорците. В коридора нахлу слънчева светлина.

Бернар се наведе и обърна главата, за да види лицето на нападателя. После смаяно отстъпи крачка назад.

- Това е отец... отец Грегъри.

Рун хвана Бернар, помъкна го обратно към кабинета, далеч от главата на бившия му вече помощник, и нареди на стражите:

- Претърсете всички помещения. И тялото също. Гледайте за черни белези по кожата.

Всички последваха Рун в кабинета. Лъвчето вървеше след тях.

Ерин обгърна тялото си с ръце: даваше си сметка, че вече няма безопасни места. На Рун му се искаше да я утеши по някакъв начин, но тя беше права.

Гласът на Бернар трепереше.

- Възможно... възможно ли е да е от капките кръв на Луцифер? Може да се е заразил като мен. Той ми ги донесе.

- Не - уверено каза Ерин. - Асистентът ви щеше да се освободи, когато унищожих камъните. Също като вас. Мисля, че по-скоро ви е донесъл нарочно камъните снощи, защото е знаел, че злото им ще ви овладее. Някакъв друг мрак го е покорил.

Думите ѝ бяха потвърдени, когато един от стражите се появи на вратата.

- Останалите стаи са чисти. Но открихме черен отпечатък върху гърба на отец Грегъри.

- Легион - каза Ерин.

- Значи неговото зло е още живо. - Рун се бе опасявал, че е станало точно така.

- Явно. - Ерин погледна към коридора. - И ако е подслушвал разговора ни, трябва да приемем, че знае толкова, колкото и ние.

Джордан застана до нея.

- В такъв случай трябва да стигнем до Юг преди Легион.

Бернар кимна и каза:

- Разполагаме с едно преимущество.

- Какво? - попита Джордан.

Кардиналът погледна лъвчето.

- С това благословено създание.

Изненадан, Рун погледна Патрик.

- Не съм разкривал тайната ни - каза монахът.

- Така е, Рун - каза Бернар, сякаш Рун можеше да му повярва. - Но нищо не е далеч от очите и ушите на онези, които са ми верни, както тук, така и във Ватикана. Освен това един лъв в папско имение не би могъл да остане незабелязан. Особено този.