Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Но засега имаха по-належащи въпроси за решаване.

Тя се обърна към Бернар.

- Юг жив ли е още?

- Да.

Рун погледна рязко към Бернар, но кардиналът избегна погледа му.

- Все още живее като отшелник в планините - призна Бернар.

- Знаете ли нещо за камъните? - Ерин кимна на Джордан и той извади парчетата от зеления диамант.

- Юг е дал този на Джон Дий, а вероятно и още два като него.

- Не зная нищо. Именно затова реших да се захвана с проклетите капки.

Джордан прибра диаманта в джоба си.

- Май ще трябва да идем направо при източника. Да посетим стареца, ако искаме отговори.

„Именно“.

- Къде можем да го намерим? - попита Ерин.

Бернар вдигна ръка, но я остави да падне на коляното му в знак на поражение.

- Човек не може просто да помоли за среща с Юг дьо Пайен. Той не се вълнува от светските дела и отшелническата му килия е добре охранявана.

- Охранявана? - Джордан се намръщи. - В какъв смисъл?

- Трябва да разберете, че онова, което правеше Пайен такъв велик лидер, беше способността му да вниква в сърцата на другите, да ги познава често по-добре, отколкото самите те познават себе си. Той изпитваше силна привързаност към всички Божии създания и беше голям почитател на свети Франциск от Асизи.

- Светецът покровител на природата и животните - каза Ерин.

Тя знаеше легендите, свързани с италианския светец, как дори птиците се събирали да слушат проповедите му и кацали на раменете му. Твърдеше се, че Франциск дори опитомил вълк, който тормозел едно село. Имаше логика Юг да се възхищава на подобна личност.

Бернар наведе глава и на лицето му се появи тъжна усмивка, която показваше колко истински обича този човек.

- Навремето разправяха, че Юг може да разговаря с животните. По време на походите бойните коне го следваха като кучета. Бяха готови на всичко за Юг, да препускат в най-свирепата битка и дори през огън, ако им заповяда. Мисля... мисля, че тяхната кръв му тежеше повече, отколкото кръвта на мъжете, които умираха редом с него. За Юг те бяха невинни, избивани заради тяхната вярност към него. Накрая това му дойде прекалено много.

Ерин много добре разбираше това. За миг си помисли за смъртта на студентите си в Израел.

- Накрая Юг не беше в състояние да убие дори бласфемари.

- Мислех си, че трябва да убивате всички прокълнати създания - рече Джордан. - Че имате заповед да ги ликвидирате на място.

- Така е - каза Рун. - Те са зверове, покварени от злото. И за разлика от стригоите, не могат да бъдат насочени по пътя на доброто. За да се сложи край на страданието им, те трябва да бъдат унищожени.

- Но знаете ли го със сигурност? - попита Ерин, която повече от всякога си даваше сметка как много от смятаните за твърдо установени правила са погрешни. - Не може ли да има друг път към спасението за тези нещастни животни? Може би дори за стригоите?

- Юг би се съгласил с теб - рече Бернар. - Подозирам, че именно тази нагласа обяснява защо толкова бласфемари се стичат към килията му. Идват отвсякъде, самотни създания, откъснати от себеподобните си, и търсят утехата и закрилата, която той им предлага.

- Какво?! - Рун го изгледа с ужас.

- И не само опетнени животни - каза Бернар. - Но и стригои.

Рун стана.

- И ти си го пазил в тайна от всички?

- Нека позная - възкликна Джордан. - Когато казахте, че килията му е охранявана, имахте предвид точно това. Че той има армия от стригои и бласфемари, която му е вярна и го пази.

Бернар сведе глава в знак на съгласие.

- Страхотно - промърмори Джордан.

Бернар въздъхна.

- Но аз ви казвам всичко това, защото то предлага и начин да се стигне до него. - Обърна се към Рун. - Ти самият донесе ключа към сърцето на Юг.

19 март, 08:55

Кастел Гандолфо, Италия

Джордан гледаше как кардиналът затваря телефона.

- Готово - каза Бернар и се върна при стола си. Краката му още трепереха. - Ключът ще бъде донесен тук.

Джордан погледна Рун с очакване на някакво обяснение. Ерин клекна до Рун и провери превръзката на ръката му. По марлята имаше прясна кръв от скорошния сблъсък. Веднъж Рун бе казал на Джордан, че всички усещания у сангвинистите са много по-силни, включително и болката. Ако това бе вярно, Джордан можеше само да си представя агонията, която изпитваше в момента Рун.

- Добре, кардинале - каза той. - Защо не ни разкажете как се охранява мястото на Юг и срещу какво може да се изправим?

Бернар потърка брадичката си.

- За да разберете това, трябва да разберете философията на Юг. Имах много дълги разговори с него по тази тема преди той да напусне ордена. Когато става въпрос за бласфемари, че дори и за стригои, той вярва, че всички те са Божии създания, чийто единствен грях е, че им е отнета невинността.