Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

- Може и да е прав - каза Ерин. - Те не са имали думата дали да бъдат покварени. Обикновено са били покварявани насила, против волята им.

- Това няма значение - възрази Бернар. - Всички ние сме родени с първородния грях, който опетнява невинните ни души поради неподчинението на Адам и Ева в Райската градина. Този грях се отмива от нас единствено при свещеното тайнство на кръщението.

Ерин не изглеждаше убедена от доводите му.

- Навремето - продължи Бернар - си мислех, че аргументите на Юг са чисто теоретични. Когато той напусна и тръгна да скита по света, не получих никаква вест от него. Предположих, че е загинал, както става с мнозина, които са лишени от закрилата на Църквата.

- Но той е оцелял - каза Джордан.

- Един ден получих писмо. Пишеше ми, че се е усамотил в планините на Франция, че е намерил мир в грижите за изгубените и отчаяни създания на света.

- С което е имал предвид бласфемари и стригои ли? - попита Ерин.

Бернар кимна.

- Не казах на никого. Юг искаше единствено да бъде оставен на мира, да живее на своята планина като свети Франциск. Проявих търпимост единствено защото той забрани убийството по склоновете на планината. Дори онези под негова закрила нямат правото да убиват, освен ако не са предизвикани да защитават убежището си.

Чутото не се хареса особено на Джордан.

- И как предлагате да минем през това изпитание, дори да имаме въпросния ключ?

- Трябва да идете в планината му не като нашественици, а като молители. - Бернар изгледа твърдо първо Джордан, после Рун. - Което означава, че не бива да наранявате нищо, което се изправи пред вас. Ако се провалите, Юг не само ще откаже да се срещне с вас, но и най-вероятно ще бъдете унищожени преди да сте излезли от горите.

- Значи трябва да изкатерим планина, пълна с чудовища - каза Джордан. - И да обръщаме другата буза, когато ни нападат.

Бернар вдигна пръст.

- И трябва да идете с дар, който Юг няма да може да откаже.

„Що за дар може да бъде това?“

- Щом привлечете вниманието му - наблегна кардиналът, - от вас ще зависи дали ще успеете да го убедите да ви помогне, да докажете, че мисията ви е достойна, че служи на интересите на всички, не само на сангвинистите, а на всички Божии създания.

- Значи ни предстои разходка в парка - рече Джордан. - И имаме caмo един ден или някъде там, за да го убедим да ни помогне да спасим света.

Бернар се намръщи неразбиращо.

- Заради пролетното равноденствие - обясни Ерин. - Един стенопис в лабораторията на Едуард Кели ни дава основания да мислим, че имаме време до утре по обед да попречим на Луцифер да се освободи от оковите си.

Докато тя обясняваше крайния им срок, Джордан си погледна часовника.

- Това означава, че разполагаме с около двайсет и седем часа.

- Но може да не става дума за това пролетно равноденствие - предположи Ерин. - Стенописът е бил създаден преди векове. Кой знае със сигурност какво го е вдъхновило?

Бернар не се хвана на думите ѝ - нито пък Джордан.

- Положението в света се влошава с всеки час - каза кардиналът. - Равновесието между доброто и злото е нарушено и всичко върви към разруха. Дори звездите се подреждат против нас и тази поличба подсказва, че утрешното равноденствие е важно.

- Каква поличба? - попита Ерин.

- Не сте ли чули? - попита кардиналът.

- Бяхме заети - отвърна Джордан.

- Ще има слънчево затъмнение... частично.

Ерин се намръщи.

- Слънцето от стенописа беше кървавочервено. Може би художникът се е опитвал да представи именно затъмнение.

Разговорът им бе прекъснат от почукване и всички се обърнаха към вратата.

Един от стражите надникна вътре и каза със стран- но нервен глас:

- Отец Корза, този посетител казва, че сте го извикали. Че искате да видите и двамата.

Стражът се отдръпна и видяха закръглената фигура на първия посетител - брат Патрик. Докато той влизаше, Рун стана и вдигна ръка за поздрав.

„И кой друг?“

Снежнобяла фигура скочи покрай монаха и едва не го събори на пода.

Джордан примигна от изненада. Създанието беше подрастващ лъв, голям колкото немска овчарка, с напълно бяла козина, сребристи нокти и златистокафяви очи.

Докато лъвът тичаше към тях, Джордан се измести, за да защити Ерин. Но лъвчето скочи право върху Рун, събори го на пода и започна да ближе лицето му.

И Джордан чу много необичаен звук.

Рун се смееше.

После лъвчето погледна Джордан и с един скок се озова до него и започна да души глезените и краката му. Джордан трябваше да избута любопитния му нос от чатала си.