Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Рун докосна коляното ѝ.

- Благодаря.

В отговор тя само тръсна глава.

- Ерин и Джордан имат среща с Бернар тази сутрин.

- Кога?

Елизабет хвърли поглед към Патрик, който погледна часовника си и каза:

- След двайсетина минути.

- Трябва да присъствам. - Рун се надигна с помощта на единствената си ръка. Болката го прониза отново, но този път той издържа. - Къде са ми дрехите?

- Не мисля, че е разумно - каза Патрик.

- Разумно или не, трябва да ида.

Патрик разбра, че е твърдо решен, и го подхвана през раменете. Погледна Елизабет, когато одеялото на Рун се смъкна и разкри голото му тяло.

- Сестро, ще е по-добре да го оставиш на мен за момент.

Елизабет се обърна към купчината дрехи, взе едни панталони и ги изтръска.

- Не искам да съм нескромна, но кой чистеше раните му цяла нощ? Не съм от жените, които едва не припадат при вида на гол мъж.

Патрик сведе глава, за да скрие усмивката си.

- Както желаете. - И помогна на Рун да стане. - Бавно.

Съветът му бе разумен. Стаята се люшна, когато Рун опита да направи няколко крачки, но след няколко опита вече можеше да се държи на крака и да ходи, без някой да го подкрепя. Въпреки това му трябваше помощ при обличането, особено след като разполагаше само с една ръка.

След като приключи с обличането, Елизабет закопча празния ръкав и го затъкна в колана му. После отстъпи и го изгледа от глава до пети.

- Изглеждаш по-добре.

- И се чувствам по-добре.

Патрик го подхвана за лакътя и го поведе към вратата.

- Ще дойда с теб, за да ти помагам.

Рун погледна Елизабет.

- Идваш ли?

Тя понечи да го последва, но брат Патрик бързо попари надеждите ѝ.

- Боя се, че това не е позволено. Кардиналът изрично настоя, че ще говори единствено с тримата от пророчеството.

- Нали е затворник? - изсумтя презрително Елизабет. - Откъде накъде ще поставя условия?

- Може да го прави - отвърна Патрик. - Той има доста съюзници във Ватикана. Дори и сега. Наистина съжалявам, сестро.

- Тъй да бъде. - Елизабет скръсти сърдито ръце на гърдите си.

Рун разбираше раздразнението ѝ. Бернар ѝ беше сторил зло, бе откраднал душата ѝ, а в същото време можеше да поставя условия на срещата, докато тя беше затворена и с вързани ръце. Кой всъщност беше истинският затворник?

- Вървете - горчиво каза тя. - Може би трябва да си намеря някакво ръкоделие, докато чакам.

Рун въздъхна, излезе и тръгна по коридора. Дори с подкрепата на Патрик се наложи да се подпира на варосаните стени. Едната му ръка я нямаше. Макар да виждаше чукана и да усещаше болката, не можеше да приеме новото положение.

„Ще порасне нова“.

Беше виждал подобни чудеса в миналото, но знаеше, че за това може да са нужни години.

„Как бих могъл да пазя Ерин и Джордан в това осакатено състояние? Какво ще стане с мисията ни?“

Патрик го водеше през папската резиденция, като го оставяше той да определя темпото. За щастие силите му се завръщаха все повече и повече, докато минаваха покрай запалените свещници и изкачваха витите стъпала. Накрая вървеше без подкрепата на Патрик, но въпреки това монахът не се отделяше от него.

Рун усети, че приятелят му иска да каже нещо.

- Какво има, Патрик? Ако продължаваш се озърташ така през рамо, ще си изкривиш врата.

Брат Патрик скри ръце в широките си ръкави.

- Свързано е с друг твой приятел.

На Рун му потрябваха няколко секунди, докато разгадае думите му.

- Лъвчето...

Спомни си жалния писък на малкото, как побутваше с муцуна тялото на мъртвата си майка.

- Много се е променил. Расте по-бързо, отколкото подобава на нормално същество. - Патрик го погледна. - Какво не си ми казал за него?

Рун знаеше, че вече не може да пази тайната.

- Майка му беше бласфемари.

Патрик рязко спря и Рун също спря.

- Защо не ми каза?

Рун се засрами.

- Помислих си, че ако го смяташ за опетнено, няма да го вземеш.

- Глупости. Повече от ясно е, че не е опетнено. По- скоро е благословено.

- Какво искаш да кажеш?

- Никога не съм виждал лъв като него. Нежна душа е. Много пакостлив, вярно, но в него няма поквара. Виждам единствено доброта.

Рун изпита огромно облекчение. Беше усетил доброто у лъвчето още в пустинята и се радваше, че не е сгрешил.

- Чудно ми изглеждаше още когато го намерих.

- Знаеш ли нещо друго за него?

- Почти нищо. Майка му беше лошо ранена от ангелския взрив след битката в Египет. Подозирам, че малкото в утробата е било пощадено като свидетелство за невинността му. Може би нещо от онази ангелска същност е останало в него.