Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Усмихна ѝ се.

Беше се изцелил.

Отново.

- Хайде - смени темата той. - Трябва да тръгваме.

Вдигна я да се изправи и силните му ръце я прегърнаха. Коленете ѝ трепереха и краката едва я държаха. Тя погледна нагоре към него, сякаш искаше да го изпие с очи.

- Не го прави повече - прошепна. - Не ме оставяй.

Но той като че ли не я чу.

Вместо това я поведе към Кристиан, където Елизабет помагаше на сангвиниста с тялото на Рун. Рун вече изглеждаше мъртъв, главата и крайниците му висяха безжизнено. От импровизирания турникет на Ерин продължаваше да капе кръв.

София се появи до Джордан.

- Трябва да го отнесем в „Свети Игнаций“. В нашия параклис там. По-бързо.

Дребната жена ги поведе през тъмния мокър от дъжда площад. Ерин се запрепъва, поддържана от Джордан. Пожарът продължаваше да бушува зад тях и да поглъща Къщата на Фауст и тайните ѝ.

Пламъците се отразяваха от златния ореол около фигурата на върха на църквата. София мина покрай бароковата фасада и се насочи към една част от стената, закрита от голямо дърво. От нея стърчеше малък мраморен басейн, подобен на съдовете за светена вода на входа на църква. София стисна една от раните на ръката си и изцеди капки кръв в него.

Камък застърга по камък и пред тях се появи малък отвор.

Елизабет взе Рун на ръце и влезе първа с него. Всички я последваха, но София се забави при входа и прошепна:

- Pro me.

Ерин погледна назад. Кардинал Бернар беше изрекъл същите думи, за да се заключи в параклиса на „Сан Марко“, така че само трима сангвинисти заедно да могат да отворят вратата. Явно София правеше същото, тъй като се боеше, че робите на Легион още са някъде наблизо и че някои от тях вероятно са сангвинисти.

Дори тук групата им не се намираше в пълна безопасност.

Вратата се затвори и мракът ги погълна.

Някой драсна кибритена клечка и отпред затрептя пламък на свещ. Кристиан я използва да запали и други, като постепенно освети прост каменен параклис. Ерин пристъпи в него. Таванът представляваше варосан свод, от всички страни ги заобикаляха голи гипсови стени. Обгьрна я ароматът на тамян и вино, донасяйки със себе си утеха и обещание за закрила.

Между редиците грубо сковани скамейки имаше пътека, водеща към застлан с бяла покривка олтар с портрет на Лазар, получаващ първото си вино от ръцете на Христос. В кафявите му очи се четеше неувереност, а Христос му се усмихваше.

Кристиан отиде до шкафа до олтара и извади бяла метална кутия с червен кръст на нея. Комплект за първа помощ. Подхвърли го на Джордан, а София отиде при сребърно сандъче зад олтара. Отвори го и извади от него манерки осветено вино, еквивалент на пакета за първа помощ за сангвинистите.

Елизабет положи отпуснатото тяло на Рун на пода пред олтара и разкъса остатъците от палтото и ризата му. Стотици черни дълбоки рани покриваха бледата му кожа, но никоя не беше така сериозна като откъснатата ръка.

Елизабет огледа турникета и вдигна сребристите си очи към Ерин.

- Добре си се справила - каза графинята. - Благодаря.

Ерин долови искреността в гласа ѝ. Колкото и да се мъчеше да го отрича, Елизабет я беше грижа за Рун.

Ерин кимна и сложи ръка на устата си, когато я връхлетя нов пристъп на кашлица. Джордан отиде при нея и я отведе до една скамейка. Докато тя оставяше раницата си, той отвори комплекта за първа помощ, бръкна в него и извади две малки бутилки вода. Даде ѝ едната. Докато тя отпиваше жадно, той използва другата, за да навлажни една кърпа.

Внимателно избърса лицето ѝ от мръсотията. Дланите му се плъзнаха нежно по тялото ѝ, проверявайки за сериозни рани. Докосването му събуждаше чувства, които бяха абсолютно неуместни в пълен със свещеници параклис. Ерин откри, че се взира в очите му.

Джордан отвърна на погледа ѝ, после се наведе и я целуна дълго.

Колкото и да ѝ се искаше да повярва, че този жест на привързаност е изпълнен със страст, Ерин усети също, че той я целува и за сбогом. Когато най-сетне устните им се разделиха, Джордан повдигна едва забележимо вежди. Избърса сълзите от бузите ѝ, очевидно без да разбира каква е причината за тях.

- Добре ли си? - прошепна той.

Тя преглътна, кимна и избърса очи.

- Просто ми дойде прекалено...

Опита се да поеме дълбоко дъх, но острата болка в гърдите я спря. Може би беше пукнала ребро. Но нейните наранявания бяха нищо в сравнение със състоянието на Рун.

Сангвинистите коленичиха около тялото му.

Но дали се опитваха да го излекуват... или те също се сбогуваха?