Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

- Може би може да контролира само онези, които вече са опетнени - предположи София. - Буренът се нуждае от пръст, за да порасне. Може би мрака трябва да го има, за да може демонът да пусне корени в някого.

- Ако този демон е като бурен, би ли оцелял при смъртта на Леополд? - попита Кристиан.

- Не знам - призна Ерин. - Но Леополд каза, че Легион търси три камъка. - Погледна Джордан. - Изпратил е един от робите си в онзи храм в Куме. Може би е искал парчетата от зеления диамант.

- Може би - съгласи се Джордан. - Или пък просто е искал да ме убие. По дяволите, едва не успя.

- Не. Мисля, че е искал камъка.

- Защо си толкова сигурна? - попита Кристиан и добави с мека усмивка: - Не че се съмнявам в Жената на Познанието.

- Заради последните думи на Леополд, точно преди да умре. Той спомена нещо за „градина, осквернена... съшита с кръв, окъпана с вода“. Звучеше така, сякаш Луцифер ще се появи там.

- Но каква градина? - попита Кристиан. - Какво означава това?

- Може би Едем? - предположи София. - Райската градина?

Ерин се загледа в нищото, после промърмори:

- Не може да е просто съвпадение.

Джордан докосна рамото ѝ.

- Какво?

Тя погледна останалите.

- Трите фрески в алхимическата лаборатория на Кели. Arbor, Sanguis и Aqua. Символи на градина, кръв и вода.

Кристиан потърка брадичката си.

- Символи, отразяващи последните думи на Леополд.

- И Легион търси три камъка - каза Ерин и кимна. - Може би те отразяват същото. Arbor, Sanguis и Aqua.

Джордан извади от джоба си двете половини на зеления диамант.

- Мислиш, че това може да е Arbor. Защото е зелен като градина.

Тя кимна.

- И знаем, че не е обикновен диамант. Той носи в себе си онзи странен символ. Освен това е способен да задържи духовете на повече от шестстотин стригои.

- И в крайна сметка самия Легион - добави Кристиан.

Ерин докосна диаманта.

- Може би затова Леополд описа градината - този камък - като осквернена. Била е замърсена със зло.

- Ако си права - обади се Елизабет от скамейката, - трябва да има още два камъка. Sanguis и Aqua.

Ерин усети особена нотка в гласа на графинята и се обърна към нея.

- Знаеш ли нещо за тях?

- Не - отвърна Елизабет, но изражението ѝ остана замислено. - Но можем да попитаме онзи, който е пратил зеления камък на Джон Дий.

Ерин я погледна.

- Кой е той?

Елизабет вдигна с усмивка един пожълтял лист.

- Това е писмо до Дий от изпращача.

Ерин отиде при нея да види писмото, но и то беше написано на енохов език.

Елизабет посочи с пръст няколко символа.

- Това е името му - каза Елизабет. - Юг дьо Пайен.

Името се стори познато на Ерин, но не можеше да се сети откъде. Изтощението си казваше думата и затрудняваше мисленето ѝ.

Кристиан пристъпи към тях с болка на лице.

- Не може да бъде!

- Защо? - попита Джордан.

- Юг дьо Пайен е бил сангвинист - обясни Кристиан. - От времето на Кръстоносните походи.

Ерин внезапно си спомни името на мъжа и видното му място в историята.

- Юг дьо Пайен... не беше ли онзи, който заедно с Бернар дьо Клерво основал Ордена на тамплиерите?

- Същият - потвърди Кристиан. - Само че той основал сангвинисткия орден на тамплиерите. Деветима рицари, свързани помежду си с кръв.

Ерин се намръщи и за пореден път си напомни, че историята, която е изучавала, е просто игра на светлини и сенки и че истината е някъде по средата.

- Но Юг дьо Пайен умрял по време на Втория кръстоносен поход - добави Кристиан.

- Кой ти каза това? - попита Елизабет. - Защото датата на това писмо е от 1601, четири века след похода.

- Чух историята от другаря на Юг и съосновател на ордена Бернар дьо Клерво, който е бил свидетел на благородната му смърт. - Кристиан повдигна вежда към Ерин. - Или кардинал Бернар, както го познавате по-добре.

Ерин се опули.

- Нима Бернар е онзи Бернар дьо Клерво?

Имаше смисъл. Ерин знаеше, че кардиналът е участвал в походите и оттогава е заемал високопоставени постове в Църквата.

- Май Бернар не е казал самата истина - отбеляза Елизабет с иронична усмивка, като почукваше с пръст името в писмото. - За пореден път.

- Това може да почака засега. - Ерин кимна към листа. - Какво друго се казва в писмото?

Елизабет прегледа текста, като превеждаше в движение архаичната писменост. На лицето ѝ отново се появи усмивка.

- Юг е искал аз да получа камъка, ако с Джон Дий стане нещо. Алхимикът явно е споделял естеството на моите занимания с тайния си благодетел.