Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

- Значи онзи тип е искал, ако Дий се провали, ти да довършиш труда му, така ли? - попита Джордан.

- Така изглежда. Планът бил Едуард Кели да вземе камъка след смъртта на Дий, да го пази и да ми го донесе. Сигурно затова император Рудолф е дал камъка и камбаната на Кели. - Елизабет се намръщи.

- Но онзи алчен шарлатан ги е задържал за себе си. Най-вероятно тайно е продал диаманта. Струвал е огромно състояние.

- Но в крайна сметка прокълнатият камък е намерил начин да се върне при теб - отбеляза Ерин.

- Каквото е писано, ще стане - рече Елизабет.

Ерин с мъка се спря да не завърти очи.

- В писмото споменава ли се за другите два камъка?

- Нито дума.

- Значи сме в задънена улица - каза Джордан.

- Освен ако Юг дьо Пайен не е все още жив - рече Ерин. - Знаем, че не е умрял по време на походите, когато твърди Бернар. Нищо не пречи все още да е жив.

Джордан въздъхна.

- И така да е, как ще го намерим?

Ерин сложи ръце на кръста си.

- Ще попитаме най-стария му приятел. Бернар дьо Клерво. - Обърна се към Кристиан и София. - Къде е кардиналът?

- Изпратиха го в Кастел Гандолфо - каза Кристиан. - Да чака присъдата си.

- Да се молим да не са го екзекутирали за греховете му - добави София.

Права беше.

Не можеха да си позволят още нещо да се обърка.

18 март, 21:45

Прага, Чехия

Вълкът копае в дима и горящите въглени.

Лапите му ровят калта и избутват счупени греди. Остри камъни раздират до кръв възглавничките му. Искри падат и прогарят гъстата козина.

Плътна чернилка държи бурята в сърцето му, кара го да копае още по-надълбоко.

Няма думи, няма заповеди, само копнеж. Източникът на това черно желание чака долу, свит около едва трептящото пламъче, загнезден в студения труп, който го пази.

Вълкът копае към него.

Едно желание го привлича все по-навътре в горящите руини.

Освободи ме.

19 март, 06:19

Кастел Гандолфо, Италия

Ерин се мяташе в кошмар, пълен с огън и демони.

Събуди се в стая, озарена от светлината на новия ден. Минаха няколко панически мига преди да познае простото помещение и да си спомни среднощния им полет от Прага до идиличната провинция на север от Рим. Намираше се в папската резиденция Кастел Гандолфо. Наслади се на познатото - голите бели стени, дървения под, който блестеше под лъчите на изгряващото слънце като топъл мед, солидното легло от махагон с окачено над него разпятие. Двамата с Джордан бяха настанени в същата тази стая и при предишното им идване тук.

„В безопасност съм...“

Може би не беше точно така, но от много време не се бе чувствала по-сигурно.

Дебелите дървени капаци на прозорците бяха затворени, но два от тях бяха оставени открехнати съвсем леко. Ерин приветстваше слънчевата светлина след дългата, изпълнена с ужаси нощ. Бяха взели частен самолет - „Сайтейшън X“, - който ги бе докарал по папска заповед от онзи средновековен град до това място. Кацнаха изтощени и измъчени, кървави и насинени.

Първата ѝ мисъл беше за Рун.

Веднага след кацането го откараха с носилка в лечебницата на сангвинистите. Ерин също искаше да отиде, но едва се държеше на крака. Джордан почти я донесе в стаята посред нощ. Двамата се бяха проснали в леглото, преплели ръце и крака. Като никога горещината на тялото му не я тревожеше и тя се сгуши в него като до топъл огън.

Въпреки това продължаваше да изпитва малко вина, че е изоставила Рун. Опита се да се отърси от това чувство, да се скрие от спомена как го докосва и споделя моментната кръвна връзка с него.

„Рун е в най-добрите ръце“ - напомни си. Със сигурност имаше някой, който щеше да го наглежда. Елизабет беше оказала да се отдели от Рун. Макар че той така и не беше дошъл в съзнание, графинята не пусна ръката му през целия полет и последва носилката до лечебницата въпреки изтощението си.

Ерин можеше и да няма доверие на Елизабет, но когато ставаше въпрос за Рун, нямаше по-верен закрилник от нея.

Спирането на душа насочи погледа ѝ към вратата на банята. Беше се събудила от шума на течаща вода. Опипа смачканите чаршафи до себе си и усети отслабващата топлина на тялото на Джордан. Постави длан върху отпечатъка от главата му на възглавницата.

Измъчваше я тревога за Джордан, но трябваше да признае, че се чувства много добре, след като бе спала до него. Протегна се и въздъхна.