Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Ерин кимна. „Поне е някакво начало“.

Рун се взираше в Елизабет. Погледът му всъщност рядко се откъсваше от нея.

- Защо изглеждаш толкова разтревожена?

Ерин се опита да долови същото безпокойство в гласа ѝ, но не успя. Но пък Рун я познаваше по-добре от всеки друг.

- От малките подробности в описанието на императора за състоянието, в което открили телата на Дий и момчето, се боя, че порталът на Дий не се е отворил към светите ангели, а към най-тьмния от всички - към самия Луцифер.

Елизабет погледна нагоре към черните фигури, които изкушаваха Христос. В огромната църква се възцари тишина, докато всички бавно проумяваха чутото. Накрая графинята отново се обърна към тях.

- Каквото и да става - предупреди ги тя, - камъкът трябва да си остане цял.

Джордан и Ерин се спогледаха и Ерин каза:

- Покажи ѝ.

Джордан бавно извади от джоба си двете счупени парчета на диаманта. Елизабет се дръпна назад като попарена. Дори Ерин успя да види страха на лицето ѝ. Просто нямаше как да не го види.

- Свободно е - прошепна Елизабет.

- Кое? - попита Ерин.

- Не ни остава нищо друго - с тих и уплашен глас каза Елизабет, без да обръща внимание на въпроса, - освен да се подготвим за завръщането на Луцифер.

10:38

Рун се взираше невярващо в Елизабета. Търсеше някаква измама, но откриваше единствено неподправен страх.

- Луцифер ли? - попита той. - Наистина ли мислиш, че завръщането му предстои?

- Стригоите са се променили, нали? - Елизабета го погледна изпитателно. - Станали ли са по-бързи и по-силни?

Джордан кимна, като разтриваше корема си.

- Но какво означава това? - попита Ерин.

- Означава, че опасността, пред която сте изправени, е по-голяма, отколкото си давате сметка. - Елизабет докосна с пръст счупените парчета. - Избягало е от затвора си.

- Какво е избягало? - попита Рун, като дръпна ръцете ѝ от камъка. Ако в него беше останало някакво зло, не искаше Елизабета да е близо до него.

- Скъпоценният камък беше пълен с ужасни сили, с енергия, събрана и дестилирана през многото години, в които Джон Дий ги събираше.

- Какво е събирал? - попита Ерин. - За каква енергия говорите?

- Есенцията на повече от шестстотин стригои. Дий събираше умиращите им енергии в момента на смъртта им и ги вкарваше в диаманта. - Тя се обърна към Рун и се вкопчи в ръката му. - Ти си посякъл достатъчно стригои, за да видиш черния пушек, който се освобождава при смъртта им.

Рун бавно кимна, погледна Ерин и останалите и видя, че те също разбират. Всички го бяха виждали в един или друг момент.

- В дневника ви е описано как убивате стригои в стъклен ковчег - каза Ерин. - Илюстрирали сте пушека, който се издига от телата им.

- Това беше максималното, до което успях да стигна с моите експерименти. Дий обаче се е научил как да улавя тези есенции с помощта на стъклен апарат, изобретен от самия него - и как да ги събира. По някакъв начин е открил, че зеленият камък може да задържа в себе си такова концентрирано зло.

Джордан погледна тежките парчета в ръцете си и каза:

- И сега тези сили са пуснати на свобода.

- Счупването на камъка - каза Ерин. - Възможно ли е именно за това да говори Кървавото евангелие? Че оковите на Луцифер са строшени?

- Може би - отвърна Елизабет. - Но определено това е причината стригоите да са станали по-силни напоследък.

- Това пък защо? - попита Рун.

Тя се обърна към него.

- Наистина ли не знаеш?

Рун само се намръщи.

- Не си ли се питал някога какво е това, което ти дава дългия ти живот и силата ти? - попита Елизабет.

- Проклятие - отвърна той.

- Това е простият отговор - каза тя. - Несъмнено Църквата има учени, които са се занимавали по-обстойно с тази загадка.

- И така да е, ние не знаем за това - рече Кристиан. - Така че ни кажете.

Елизабет поклати глава, сякаш не можеше да повярва на глупостта им.

- От моите експерименти и от проучванията на Дий стигнахме до заключението, че всички стригои се захранват от една-единствена ангелска сила - от тъмен ангел.

Рун погледна нагоре към фигурите на Луцифер.

Елизабета проследи погледа му.

- Не си ли виждал как пушекът от умиращ стригой не се вдига нагоре, а пада надолу?

Той бавно кимна.

- Връща се в Ада.

- Връща се при източника си. При самия Луцифер.

Рун вдигна ръце и се загледа в плътта си, като си мислеше за сатанинската енергия вътре в него, задържана единствено от милостта на светата Христова кръв. Стоящият до него Кристиан изглеждаше също толкова отвратен - и двамата може би за първи път разбираха истинската си природа.