Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

- Да не би да е застанал над някакъв воден мехур?

- А вътре в мехура? - попита Елизабет.

Мозайката беше доста високо и на Ерин ѝ се прииска да имаше бинокъл, но въпреки това виждаше достатъчно ясно, за да разбере. Малки сияйни бели плочки обкръжаваха три предмета, които се носеха във водата.

- Три чаши - промълви Ерин, неспособна да скрие благоговението си.

Сред въпросите в ума ѝ се надигна надежда. Възможно ли бе една от тези чаши да е Потирът на Луцифер, чашата, която трябваше да намерят?

Тя се обърна към Елизабет.

- Но какво е значението на това, което ни показвате?

- Може да е свързано с мисията ви. Много отдавна тази мозайка беше поръчана от хора, които по-късно образуваха двор при император Рудолф II. Дворът на алхимиците.

Ерин се намръщи. Беше чела за тази група в детските истории за библейския голем. В Прага се събрали прочути алхимици, които изучавали окултното, търсели начин да превръщат оловото в злато и се мъчели да научат тайните на безсмъртието в многобройните си лаборатории.

Доколкото знаеше, усилията им се оказали безуспешни.

- И какво е значението на чашите? - попита тя.

- Не съм сигурна, но знам, че по някакъв начин са свързани със зеления камък, който сте намерили. Със зеления диамант.

- Как са свързани? - попита Джордан.

- Камъкът също има история, която е свързана с Двора на алхимиците. С един човек, когото познавах навремето, когато аз самата правех проучване върху природата на стригоите.

Ерин се намръщи на избора ѝ на думи. Проучване. Отвратително циничен начин да се опише изтезанието и убийството на стотици момичета.

- Той беше един от придворните алхимици - продължи Елизабет. - Той ми показа символа, който сте открили върху диаманта, и аз го копирах в дневника си.

- Кой е бил той? - настоя Ерин.

- Джон Дий.

Ерин впери поглед в нея. Джон Дий беше прочут английски учен, живял през шестнайсети век. С познанията си по навигация помогнал на кралица Елизабет да постави основите на Британската империя. Но по-късно бе станал световноизвестен като астролог и алхимик. Живял в епоха, когато религията, магията и науката се намирали на кръстопът.

- Върху какво е работел, че му е трябвал зеленият диамант? - попита Ерин.

- Една от целите на живота му, която накрая го дискредитира, беше да говори с ангели.

„Ангели?“

Преди година Ерин щеше да подмине това с насмешка, но сега - тя погледна Джордан - знаеше колко реални са те.

- Дий работеше с един млад мъж, Едуард Кели, който твърдеше, че е врач.

- Какъв? - не разбра Джордан.

- Гадател - обясни Ерин. - Използвали са кристални кълба, чаени листа и други средства, за да предскажат бъдещето.

- Конкретно Кели имаше черно полирано огледало, за което се твърдеше, че е изработено от обсидиан от Новия свят. Той твърдеше, че ангелите му се явявали в огледалото, или поне така беше убедил Джон Дий. Дий записваше думите им на специален език, измислен от самия него.

- Енохов - каза Ерин.

Елизабет кимна.

- Да. След време Дий изгуби вярата си в Едуард Кели и искаше да говори с ангелите лично. За целта се опитваше да отвори портал към техния свят, през който да говори с тях и да сподели мъдростта им с човечеството.

- Но какво общо има всичко това със зеления камък? - попита Джордан.

- Именно - обади се Ерин.

- Камъкът имаше силата да отвори въпросния портал. Той бе пълен с тъмна енергия, достатъчно мощна, за да пробие преградите между световете ни. В деня, в който Дий трябваше да отворил портала, се случи нещастие и той и чиракът му били открити мъртви в лабораторията. Император Рудолф скрил камъка, така че никой да не отприщи силата му отново.

- Откъде знаете това? - попита Ерин.

Графинята приглади гънките на дрехата си.

- Самият император ми разказа.

Кристиан я погледна скептично.

- Познавали сте императора?

- Разбира се, че го познавах - озъби се Елизабет. - Аз произлизам от една от най-благородните фамилии в Европа.

- Не исках да ви обидя, сестро - рече Кристиан.

Елизабет се овладя и отново скръсти ръце пред себе си. Изглеждаше така, сякаш полагаше всички усилия да заприлича на смирена монахиня. Не ѝ се получи.

- Императорът ми написа писмо - обясни тя. - Той знаеше, че майстор Дий и аз сме единствените, които се занимават с тези неща - с изследването на природата на доброто и злото.

- Как всичко това ни помага да продължим мисията си? - попита Джордан.

- Дий знаеше за диаманта много повече, отколкото беше склонен да споделя в писмата си - обясни Елизабет. - Като този символ например. Подозирам, че е знаел значението му. Ако можехме да намерим старите му книжа, личните му бележки, бихме могли да научим истината.