Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

- Освен невероятната му сила и скорост ли? - попита той.

- Освен това.

Джордан си спомни една последна подробност.

- Всъщност имаше още едно странно нещо. На гърдите му имаше черен знак. - Имитира го със собствената си длан. - Във формата на ръка.

Отпуснатите рамене на Ерин се поизправиха.

- Като на Батори Дарабонт ли?

- Точно това си помислих и аз. Някакъв знак за собственост.

- Или обсебване - добави Ерин.

Кристиан изглеждаше загрижен.

- Трябва да са приключили с аутопсията на тялото във Ватикана. Може би когато се върнем там, ще имат някакво по-добро обяснение. Кардинал Бернар вероятно ще знае какво да...

Гласът му замря. Явно за момент беше забравил, че кардиналът вече не е начело на сангвинистите. Сега той беше арестант.

Джордан поклати глава. Това беше най-неподходящото време за трусове по върховете на ордена.

- Какво ще стане с Бернар? - попита той.

Кристиан въздъхна.

- Ще бъде отведен в Кастел Гандолфо и поставен под домашен арест, докато не бъде готов да се изправи пред съда. Тъй като е кардинал, трябва да се събере конклав от дванайсет други кардинали, които да произнесат присъдата си. Може да отнеме две седмици, особено покрай зачестилите нападения на стригоите.

- Какво е най-вероятно да решат? - попита Ерин.

- Кардинал Бернар е силен - отвърна Кристиан. - Малцина ще искат да говорят срещу него. Поради това и поради факта, че има смекчаващи вината обстоятелства, най-вероятно ще му бъде наложено някакво наказание.

- Какво наказание? - попита Джордан.

- Той е извършил тежък грях. При нормални обстоятелства наказанието би било смърт. Но орденът може да избере и да му прости. София каза, че кардиналът е нарушавал законите ни и в миналото, като е пил кръвта на човешки врагове по време на Кръстоносните походи.

- Кръстоносните походи ли? - втрещи се Ерин. - Та това е било преди хиляда години.

- Доста дълга памет имате - отбеляза Джордан.

- Призванието ни е трудно. - Кристиан докосна мънистата на броеница си. - И ако графиня Батори наистина има информация, която може да ни помогне в мисията да оковем отново Луцифер, съдът може да прояви снизходителност към кардинала.

Ерин погледна по дължината на централния кораб.

- Значи животът на Бернар може да зависи от това дали графинята ще оцелее при ритуала, така ли?

- Струва ми се подобаващо - рече Джордан.

- Подобаващо или не, сигурен съм, че скоро ще разберем участта ѝ - каза Кристиан.

Джордан си помисли, че и за Бернар нощта не е била особено лека.

„И така му се пада“.

05:58

Със закопчани отпред ръце, Бернар се мъчеше да запази равновесие в люлеещия се катер. Сребърните белезници изгаряха кожата му при всяко движение и изпълваха тъмния трюм с миризмата на овъглената му плът.

„Затворен съм като обикновен крадец“.

И знаеше кой е виновен за сегашното му състояние - кардинал Марио. Кардиналът на Венеция открай време ненавиждаше Бернар, най-вече защото Бернар спъваше вековната му кампания да преместят централата на Ордена на сангвинистите в този упадъчен град на каналите. Сегашното пътуване в тъмния трюм беше отплата за този му грях.

Но все пак това бе само неудобство. Бернар нямаше илюзии за това какво го очаква. Не знаеше какво точно ще бъде наказанието за по-големия му грях, но задължително щеше да бъде свален от високия си пост и щеше да пада толкова дълго, че да се пита къде ли е дъното. И със сигурност щяха да му отнемат титлата.

Смъртта щеше да е по-проста възможност.

Сведе глава. Беше служил на Ордена на сангвинистите почти хиляда години. Малцина от неговата епоха бяха оцелели до днес. През цялото това време никога не се беше изкушил да се оттегли в Светилището, да стане един от Уединените. Това не беше път за него и за амбициите му.

„Принадлежа към редиците на Църквата и служа на ордена с всичките си способности“.

Вдигна окованите си ръце, за да докосне с палци кръста на гърдите си. Болката беше позната, успокояваща. Напомни му, че службата му още не е приключила.

Трябваше да се съсредоточи върху това вместо как е бил унизен от създание като Елизабет Батори. Яростта пламна в него, но той се сгълча и прие недостатъците си. Графинята бе познала дълбината на гордостта му, използвала бе собствените му амбиции срещу него. Думите ѝ отекваха в съзнанието му.

„Само ти имаш силата да спасиш твоя свят“.

Беше го изкусила - не само с кръв, но и с безценното си знание. В мозъка ѝ се пазеха тайните, за които той копнееше толкова, колкото за кръвта ѝ. Беше нетърпелив да плати цената ѝ. Тя знаеше на коя струна да свири.