Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Когато приключи, беше прегракнала. Бяха изминали много часове. Тялото ѝ на стригой усети, че новият ден наближава.

- Това ли е всичко? - попита Рун.

- Не е ли достатъчно?

Той се обърна, взе сребърния потир от олтара и го вдигна над главата си. Каза молитвите, необходими за превръщането на виното в Христова кръв.

През цялото това време Елизабет претърсваше съвестта си. Страхуваше ли се, че това са последните ѝ мигове? Че може скоро да стане на пепел и да се пръсне по пода? Отговорът беше само един.

„Каквото е писано да стане, ще стане“.

Коленичи пред Рун.

Той се наведе и поднесе потира до устните ѝ.

18 март, 05:41

Венеция, Италия

Джордан се протегна, за да разкърши гърба си. Беше заспал на една от скамейките в базиликата. Сега се изправи и се раздвижи, за да възстанови кръвообращението в тялото си. Наведе се да разтрие прасеца си - беше се схванал.

„Мога чудодейно да се излекувам от смъртоносна рана, а не мога да направя нищо за едно схващане“.

Закуцука към Ерин, която изучаваше някакво произведение на изкуството наблизо. Стоеше с Кристиан, който беше останал да им прави компания в нощното бдение. Всички чакаха да научат какво е станало с Елизабет. Ако се съдеше по отпуснатите рамене и подпухналите очи, Ерин май изобщо не беше успяла да поспи.

Кристиан можеше да отиде при другите сангвинисти и да вземе участие в ритуала, но бе останал тук, било за да ги пази от евентуална заплаха или да им попречи да се намесят в ставащото долу. Или пък просто не искаше да гледа как графинята изгаря, както не искаше и Рун.

През цялата нощ той бе напълно откровен с тях и отговаряше на въпросите на Ерин за това какво става долу. И което беше по-важно, донесе още бира на Джордан.

- Какво всъщност гледаме? - попита Джордан, когато се присъедини към тях.

Ерин посочи мозайката точно над тях.

Той проточи врат.

- Това да не е Иисус, седнал на дъга?

Тя се усмихна.

- Всъщност да. Възнася се на небето. Оттук е и името на тази част на базиликата - Куполът на възнесението.

Продължиха по централния кораб. Ерин разпитваше Кристиан за различни мозайки, но беше ясно, че в главите и на тримата се върти по-важен въпрос.

Накрая Джордан го зададе.

- Мислиш ли, че тя ще оцелее, след като пие от виното?

Кристиан спря и въздъхна.

- Ще оцелее, ако наистина се покае за греховете си и Го приеме в сърцето си.

- Това е малко вероятно да се случи - рече Ерин.

Джордан беше съгласен с нея.

Реакцията на Кристиан беше по-състрадателна.

- Никога не можем да познаем сърцето на другия. Колкото и да си мислим, че можем. - Обърна се към Джордан. - Леополд заблуди всички ни, а е бил агент на Белиал в нашите редици десетилетия наред.

Ерин кимна.

- И е можел да пие осветеното вино, без да става на пепел.

Джордан се намръщи, когато си даде сметка, че има една тема, която така и не бе намерил време да повдигне. Беше разказал на всички, че тялото на Леополд липсваше в подземния храм, но така и не продължи с по-странния аспект на историята.

- Ерин - каза той. - Има нещо, което така и не споменах за атаката в Куме. Онзи стригой, който... който ме рани... точно преди да умре каза, че съжалява. Знаеше името ми.

- Какво?

Кристиан рязко се обърна към него. Явно Баако и София също не бяха споделили тази подробност със сангвинистите. Може би всички бяха готови да подминат станалото като чиста случайност. Може би мъртвият стригой е бил немец, което обясняваше акцента му. Може би е знаел името на Джордан, защото онзи, който е пратил чудовището, е знаел, че Воинът на Човека се намира в подземния храм.

Въпреки това той не вярваше.

„Джордан, mein Freund...“

- Кълна се, че гласът, с който проговори, беше гласът на Леополд.

- Невъзможно - промърмори Ерин, но вече беше станала свидетел на достатъчно невъзможни неща, за да се съмнява.

- Знам как звучи - рече той. - Но си мисля, че Леополд е използвал тялото като високоговорител.

- Що за връзка би могло да има между тях, за да е възможно подобно нещо?

Кристиан предложи една хипотеза.

- Може би когато Леополд е умрял, духът му се е прехвърлил в този стригой.

Ерин се обърна към него.

- Това случвало ли се е друг път?

Кристиан сви рамене.

- Не че знам, но откакто ви срещнах, видях много неща, които бих сметнал за невъзможни.

Ерин кимна в знак на съгласие. Погледна Джордан.

- Имаше ли нещо друго необичайно в онзи стригой? Нещо, което би могло да обясни подобна връзка?