Подобен живот им предлагаше бъдеще заедно.
И не само за двамата.
Джордан целуна дланта ѝ и устните му се задържаха там, предизвиквайки топли тръпки нагоре по ръката ѝ. Тя зарови пръсти в русата му коса и придърпа устните му към своите. Искаше да го целуне, да го вкуси, да се изгуби в него. Ръцете му се плъзнаха по гърба ѝ и се спряха върху скритите от коприната бедра. Едната му длан се премести върху корема ѝ.
Тя се загледа надолу, като се чудеше дали вече не е започнало да ѝ личи.
- Мислиш ли, че майка ти знае? - попита Ерин.
- Откъде би могла? Самите ние разбрахме едва като се върнахме в Щатите. Засега тази тайна си е само наша. - Той нежно погали корема ѝ. - Но си мисля, че майка ми ще се досети след около седем месеца. Особено щом са близнаци.
Ерин постави ръка до неговата върху корема си.
„Близнаци... момче и момиче“.
Отпусна се в обятията му и си представи малко русо момче със сините очи на Джордан и същата луда глава... и момиче с кехлибарени очи, което жадно прочита всичко, до което може да се добере.
- Мислех си - рече Джордан. - Какво ще кажеш да кръстим момичето София?
Ерин му се усмихна и го целуна.
- Идеално.
Отново се намести щастливо в обятията му, но въпреки това тревогите си оставаха.
След завръщането в Щатите си беше направила всевъзможни изследвания. Всичко се оказа нормално. Беше заченала, когато Джордан бе имал ангелска кръв във вените, и това събуждаше опасения какво може да е предал на бебетата.
„Или какво може да съм предала аз?“
Бременна, тя бе умряла за кратко и бе имала кръвта на стригой.
Джордан усети страховете ѝ и отново я целуна.
- Всичко ще е наред.
Ерин почерпи сили от увереността му.
Тънък настоятелен глас зазвъня откъм поляната:
- Време е да разрежем тортата! - Беше Оливия, племенницата на Джордан, която бе прочута със страстта си към сладкото. - Хайде по-бързо!
Джордан се ухили и устните му се доближиха до нейните.
- Колкото до момчето...
- Нека позная. Мислиш си да го кръстим Кристиан.
- Не, мислех си за Тор. Много мъжествено звучи.
- Тор? - Ерин го бутна и се изправи. - Я да те уредим с малко торта. Да видим дали от захарта няма да дойдеш на себе си.
Хвана ръката му и го изведе на слънчевата поляна. Минаха през ухаещите пролетни рози и продължиха към сладкото обещание за торта - и живот заедно.
Джеймс би искал да благодари на писателската група, която го следваше вярно по пътя му от пустините на Египет до портите ра Ада. Не бих могъл да имам по-добър екип до себе сИ - Сали Ан Барне, Крие Кроу, Лий Гарет, Джейн О’Рива, Дени Грейсън, Ленард Лигьл, Скот Смит, Стив и Джуди Прей, Каролайн Уилямс, Крисчън Райли, Тод Тод, Крие Смит и Ейми Роджърс. Разбира се, огромно благодаря на Дейвид Съливан и Каролин Маккрей, които бяха моята дясна и лява ръка от първата стъпка до последната. Специални благодарности и на хората, участвали във всички нива на създаване на тази поредица - на редакторката ми Лиса Кош, на колегата ѝ Ребека Лукаш и на агентите ми Ръс Гейлън и Дани Барър (както и на дъщеря му Хедър Барър).
Ребека също би искала да благодари на писателската си група - Катрин Уодсуорт, Дейвид Диърдорф, Джудит Хейт, Керън Холингър и Бен Хагард за многото прочетени чернови, уловени грешки и за това, че върнаха книгата в правия път. Специални благодарности и на писатели, приятели и агенти, които ми помогнаха по пътя с тази книга - Андрю Питърсън, Джошуа Корин, Шейн Герик, Шон Блек, Дж. Ф. Пен, Александра Бюстърейн, Мери Алис Киър и Ана Котъл. Щастлива съм, че имам приятели като вас. И накрая, огромна благодарност на моя съпруг и сина ми за тяхното търпение, докато се сражавах с чудовища, истински и измислени. Котката Туинкъл не получава благодарности, защото никога не ми помага.
Джеймс Ролинс оглавява класациите на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ със своите трилъри, които са преведени на четирийсет езика. Серията му за Сигма бе обявена за една от „най-популярните“ („Ню Йорк Таймс“) и „страхотно лятно четиво“ („Пийпъл“). Известен със своята оригиналност, Ролинс ни разкрива невидими светове, научни постижения и исторически тайни - и всичко това с едно наистина главоломно темпо.
Сред романите бестселъри на Ребека Кантрел са детективската поредица за Хана Вогел, посрещнатият с възторг роман за младежи „АйДракула“, който бе номиниран за наградата APPY и влезе в челната десетка на „Буклист“ за романи на ужасите за младежи, както и „Светът долу“, първата книга от вълнуваща нова поредица и носител на международната награда на писателите на трилъри. Ребека Кантрел живее в Берлин със съпруга си и сина си.
Читать дальше