Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

В съзнанието ѝ отекна предупреждението на Юг дьо Пайен: „Не позволявайте да забрави човешката си същност“.

Но какво означаваше това?

21:21

Джордан се носеше в изумрудена мъгла, изгубен за самия себе си и за всичко освен за едва доловимата мелодия. Тя му пееше тихо, обещаваше покой, привличаше го все по-дълбоко в сладката си прегръдка.

Но някаква съвсем малка частица от него оставаше - една-единствена нота срещу могъщия хор. Тя се сви в як възел на съпротивата, около една дума.

Не.

Около тази дума се събираха спомени, подобно на перла, образуваща се около песъчинка.

... как се кара със сестра си кой да седне на предната седалка...

... как напряга всички сили да извлече ранен приятел на безопасно място, докато куршумите свистят над тях...

... как продължава да работи по стар случай и намира справедливост, когато всички други са се отказали...

Около тези мимолетни спомени се оформи нова дума, която определяше природата му, ядро, около което можеше да гради.

Инат.

Прие го като своя същност и го използва, за да продължи да се бори, да се извива и да рита, да търси отвъд обещанията на песента, да иска нещо повече от покой.

Мятането му раздвижи мъглата и я разпръсна, колкото да зърне червеникава светлина в далечината. Насочи се към нея. Усещаше достатъчно от самия себе си, за да добави нова дума.

Копнеж.

Огнената точка ставаше по-голяма, от време на време потрепваше, понякога изчезваше напълно. Но той остана съсредоточен върху нея, знаеше, че тя има значение, въпреки че тихите тонове му казваха обратното.

Накрая рубинената частица се приближи достатъчно, за да различи нов звук - барабанен ритъм. Той звучеше през хора, контрапункт на тихите звуци. Блъскаше и думтеше, пълен с хаос и безпорядък, всичко, което музиката не беше.

Оформи се нова дума, определяща това объркано съвършенство.

Живот.

Почувства се прероден от тази дума - раждане, съпроводено с пронизваща болка, която разссче мъглата и му даде крайници, гърди, кости и кръв. Той вдигна новите си ръце и запуши уши, още докато се оформяха, за да заглуши сладката музика.

Но барабанният ритъм ставаше все по-силен и по- силен.

И той го разпозна.

Туптене на човешко сърце, уязвимо и малко, просто и обикновено.

Отвори очи и видя лице, взиращо се надолу към него.

- Ерин...

21:55

- Героят се буди - каза Елизабет, като се мъчеше да го каже презрително, но дори в собствените ѝ уши думите ѝ звучаха облекчено, дори радостно.

„А и как иначе?“

Лицето на Ерин грееше от радост, докато целуваше Джордан. Облекчението направо сияеше през кожата ѝ, в очите ѝ грееше нежност. Рун навремето бе гледал Елизабет по такъв начин. Пръстите ѝ неволно се вдигнаха да докоснат устните ѝ при спомена, но тя се усети и свали ръката си.

След почти два часа в импровизираната операционна Джордан вече лежеше на тясно легло в една задна стая на къщата, целият в бинтове, с покрито с шевове лице. Докторът си бе свършил работата добре, но Елизабет знаеше, че истинското изцеление изобщо не се дължи на сръчността му с иглата.

Рун се размърда на изтърбушения стол в ъгъла и събуди лъвчето, което се беше свило на кълбо в краката му - беше го довел при тях. Кристиан и София се бяха молили за спасението на Джордан, но накрая бяха излезли, за да съставят план за действията им оттук нататък.

Рун стана, докосна Ерин по рамото и се обърна към Елизабет.

- Ще отида да кажа на София и Кристиан.

Когато Рун излезе, Елизабет пристъпи към Ерин и застана до нея със скръстени на гърдите ръце. Любовта на археоложката към Джордан личеше във всяко докосване, във всяка прошепната дума.

Елизабет погледна алените линии, които се виеха по тялото и лицето му.

„Вярно е, че още дишаш, но не си добре“.

Запази тези мрачни мисли за себе си.

Явно чул новината за пациента си, докторът се върна и почна да преглежда Джордан - светна с фенерче в очите му, преслуша сърцето му, постави длан на челото му и промърмори:

- Невероятно!

Вратата рязко се отвори и Рун нахълта в стаята заедно с другите сангвинисти. По-рано всички бяха пили вино, дори Елизабет. Сега тя се чувстваше възстановена и виждаше, че другите също са се съживили, но в същото време на лицата им беше изписано безпокойство, а в движенията им се долавяше нетърпение.

Те знаеха истината.

Тази нощ светът пропадаше в мрака, по телевизията и радиото непрекъснато съобщаваха ужасни новини за кръвопролития и чудовища. Паниката растеше с всеки изминал час.