Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

По време на полета двете с Елизабет бяха използвали комплекта за първа помощ, за да почистят и превържат най-големите рани. Графинята действаше сръчно - явно бе натрупала опит от обработването на бойни рани. Материалите им обаче свършиха преди да успеят да се погрижат за всичките. След това Ерин бе завила Джордан с едно червено одеяло, но докато проверяваше периодично състоянието му, бързо осъзна, че този път дори по-малките поражения не се възстановяват. Джордан умираше.

Огледа се и видя малък чифлик. Всичките му прозорци светеха.

„Защо кацнахме тук?“

- Трябва да закараме Джордан в болница - каза тя настоятелно.

- Ще трябва да се задоволим с това. - Кристиан вдигна единия край на носилката. - Най-близката болница е твърде далеч.

София вдигна другия край, докато Рун затваряше лъвчето в клетката му в хеликоптера. Без да чака, Кристиан тръгна към къщата. Ерин трябваше да тича, за да не изостане.

- Къде сме? - попита тя.

- Тук живее пенсиониран доктор - отвърна Кристиан, без да забавя крачка. - Приятел на ордена. Очаква ни.

Когато приближиха, вратата се отвори и на прага се появи старец и им даде знак да влизат. Носеше кафяви кадифени панталони и синя карирана риза. Имаше гъста бяла коса и светлокафяви очи под рунтави вежди. Изсеченото му лице стана много сериозно, когато погледна Джордан.

Старецът каза нещо на френски и сангвинистите забързаха с носилката по гол коридор към тъмната кухня. Ерин ги последва.

Единият ъгъл на помещението беше зает от желязна печка. От нея лъхаше топлина, а отгоре имаше чайник с вряла вода. На един стол до печката бяха сгънати груби кърпи, върху които бе поставена лекарска чанта от напукана кожа. Всичко това приличаше на филмов реквизит, а не на нещо, което би могло да им помогне.

Сангвинистите вдигнаха Джордан от носилката и го сложиха на масата.

Когато го видя на по-силна светлина, Ерин едва не припадна. Алените линии бяха станали много по-дълги и вече покриваха гърдите му, пълзяха по врата и лицето. Завъртулки се виеха гневно по брадичката му и продължаваха нагоре към устните. Шарките изпъкваха в ярък контраст на пепелявия фон на кожата.

Но поне малките рани най-сетне бяха започнали да зарастват.

Докторът махна подгизналата от кръв марля и стомахът на Ерин се сви. От дясното рамо до левия хълбок на Джордан минаваше дълбок разрез. Виждаха се кости и разсечени мускули.

Докторът бързо почисти гърдите на Джордан и подаде кърпата на Ерин. Тя стисна топлото окървавено парче плат, без да знае какво да прави с него, докато София не ѝ го взе.

- Ще се оправи ли? - попита Ерин.

- Изгубил е много кръв - отговори ѝ докторът на английски. - Но повече ме тревожи голямата рана. Не кърви много, но пък кръвта не се е съсирила. От друга страна, сякаш всички кръвоносни съдове са се затворили.

- Можете ли да му помогнете? - попита Ерин и долови истерията в гласа си. Пое дълбоко дъх, за да се овладее. Трябваше да остане спокойна, заради Джордан.

- Ще зашия артериите и ще затворя раната. Но той целият гори. Не разбирам защо. При такава кръвозагуба температурата му би трябвало да е паднала, и то много. Ще трябва да я сваля.

- Не - в един глас казаха Ерин и Рун.

- Температурата не е причинена от заболяване - обясни Рун.

- Няма връзка с физиологията му - добави Ерин, мъчеше се да намери думи, с които да обясни необяснимото. - В кръвта му има нещо, което му помага да се възстанови.

„Поне се надявам да е така“.

Докторът сви рамене.

- Не разбирам и не съм сигурен, че искам да разбера, но ще го третирам като нормален пациент и ще видя дали ще прескочи трапа. Не мога да направя нищо повече.

Докато старецът работеше, Ерин седна до масата и хвана ръката на Джордан. Направо гореше в дланта ѝ. Тя прокара пръсти през късата му руса коса. Беше мокра от пот.

Кристиан застана до доктора и каза;

- Мога да помогна.

- Нищо против - отвърна старецът. - Извади изварените инструменти от чайника.

Ерин също искаше да помага, но си знаеше мястото и остана да държи ръката на Джордан. Докторът правеше всичко по силите си, но тя знаеше, че раните на Джордан не са само физически. Пръстите ѝ проследиха извитата шарка по дланта му - тя едновременно я мразеше и се молеше на минаващата през нея сила да спаси мъжа, когото обичаше. Знаеше, че същата тази сила може да го погълне напълно, да ѝ го открадне също като смъртта - но дали това бе лошо за самия Джордан? Той можеше да прекрачи човешката си същност и да се превърне в ангел. Трансформацията като че ли изобщо не го смущаваше така, както смущаваше нея. Как можеше да позволи на егоистичните си желания да му попречат да стане ангел?