Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Бяло петно се стрелна във въздуха и прикова нападателя към пода, разкъса лицето и гърлото му със сребърни нокти, сякаш се мъчеше да изтрие знака на Легион от плътта.

Юг сграбчи Рун за лакътя и тикна в ръцете му някакъв навит ръкопис.

- Това е стара карта, нарисувана върху телешка кожа. Тя ще ви покаже пътя към долината.

Рун взе свитъка и го напъха в колана си за по-сигурно. После грабна Ерин през кръста. Имаше само един начин да оцелеят в тази атака.

- Трябва да скочим - каза той.

Ерин се завъртя в хватката му и погледна към тъм- ната църква и бушуващата вътре битка.

- Джордан...

Рун също погледна натам. Джордан беше като скала насред черен водовъртеж. Движеше се с невероятна скорост и свирепост, кървеше от хиляди рани, пръскаше мрака със светата си кръв, като го изгаряше и прорязваше диря през него с косата си.

Но дори Воинът на Човека не можеше да издържи дълго пред подобна буря.

Пред очите на Рун Джордан рухна на коляно. Всеки момент щеше да бъде погълнат.

- Ние ще се погрижим за него - каза София и махна на Елизабет.

Юг изсвири и от сенките се появи глутницата черни кучета.

- Пазете ги - нареди Юг и посочи двете жени. - Воинът на Човека не бива да падне.

Глутницата се втурна напред със София и Елизабет.

Рун хвана Ерин още по-здраво и ѝ обеща:

- Няма да се провалят.

Ерин го погледна. Очите ѝ блестяха от страх, но тя му се довери и кимна.

В църквата се появи нова фигура, по-тъмна от сенките, същинска черна скулптура на бивш приятел.

Ерин също забеляза чудовището.

„Легион в кожата на Леополд“.

Значи демонът още бе жив.

Без да чака повече, Рун направи единственото, което им оставаше.

Придърпа Ерин до себе си, отстъпи към водопада и скочи през ръба.

18:55

Ерин ахна от ледения студ. Силата на водата изкара въздуха от дробовете ѝ. Запремятаха се надолу, но единствената ръка на Рун я държеше в желязна хватка през раменете, краката му бяха като стомана около кръста ѝ, бузата му се опираше в нейната.

Падането във вира разтърси всяка костица в тялото ѝ. Потънаха толкова дълбоко, че ги обгърна мрак. Ерин нагълта вода и се задави. После усети, че се издига нагоре. Рун продължаваше да я държи, не я пускаше нито за миг.

Излязоха на повърхността и ги посрещна ревът на водопада.

Ерин се закашля и жадно си пое дъх.

Рун я помъкна към брега. Ерин най-сетне успя да се окопити достатъчно, за да направи опит да плува сама. Изпълзяха на четири крака на сушата. Тя се обърна, седна и погледна нагоре. Слънцето беше почти залязло и водопадът бе притъмнял и скриваше църквата зад него.

- Джордан - задавено каза тя.

Рун стана и залитна към купчината дрехи и екипировка. Ерин го последва, разтреперана от студ и страх. Грабна пистолета си. Допирът на стоманата ѝ помогна да се поуспокои.

Рун взе сребърния си карамбит.

- Слънцето ще залезе след няколко минути. Трябва да тръгваме.

- А Джордан и другите?

Сякаш призовани от думите й, няколко оплетени фигури полетяха през тъмния водопад, понесоха се във въздуха, паднаха във вира и потънаха дълбоко. Ерин се втурна към брега. От водата се издигаше буря от мехурчета - и изведнъж от дълбините се появи фигура.

Елизабет.

Елизабет избута отпуснатото тяло на Джордан и го обърна по гръб. Той не помръдваше. Кръвта се разтичаше около него и опетняваше сините води като разлят петрол. От огромна зейнала рана се виждаше бяла кост.

София също изплува, мъкнеше подгизналото лъвче. То се замята, изпаднало в моментна паника, но бързо се окопити.

Ерин нагази във водата с Рун, за да издърпат Джордан.

Блестящите му сини очи се взираха нагоре, но не виждаха нищо.

„Мъртъв ли е?“

И тогава гърдите му се надигнаха веднъж, втори път.

- Още е жив - каза Елизабет. - Но сърцето му отслабва с всеки удар.

- Права е - каза Рун. - Дори чудодейното му изцеление може и да не го спаси без помощ.

На Ерин ѝ се прииска да има техните сетива, да чуе сърцето му, да е още по-близо до Джордан.

София посочи към тъмната гора надолу по склона.

- Трябва да се махнем от планината. Пътеката вече е достатъчно тъмна и силите на Легион могат да ни преследват.

Силен плясък накара всички рязко да се обърнат.

Огромна черна фигура бе скочила във вира. Всички отстъпиха назад. Джордан остана проснат на брега, кръвта му продължаваше да изтича във водата.

Ерин вдигна пистолета си и се прицели в гърдите на създанието. Беше го забелязала по-рано в църквата, част от менажерията на Юг.