Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Черната горила изгази през водата и тръгна към Джордан.

- Не - каза София и избута ръката на Ерин надолу. - Не е покварена. Беше до Юг, когато скочихме.

Горилата вдигна Джордан и внимателно метна тялото му на рамо.

- Юг сигурно я е пратил да ни помогне - каза София.

- Грабвайте оръжията - нареди Рун.

София и Елизабет бързо се въоръжиха. Ерин взе картечния пистолет на Джордан и го метна на рамо.

„За да го използваш, когато се оправиш“ - обеща на Джордан наум.

Побягнаха заедно през поляната, водени от горилата.

- Ами Юг? - попита Ерин.

Елизабет погледна назад със странно скръбна физиономия.

- Той не би изоставил паството си.

- Освен това възнамерява да ни спечели време - добави София и забърза напред.

Когато стигнаха дърветата, зад тях се разнесоха писъци. От водопада се изсипаха тъмни фигури - като мравки, спасяващи се от наводнен мравуняк.

„Времето ни май изтече“.

19 март, 19:04

Пиренеите, Франция

Легион отдръпна дланта си от бузата на жената и отметна русата коса от лицето ѝ. Гледаше как нейните очи стават негови. Вече можеше да гледа през тях и да вижда великолепието на собственото си лице. Знаеше и името ѝ, след като спомените ѝ го изпълниха.

Франческа.

През десетки други очи гледаше ловците си, които преследваха жертвите си в гората отвън, чуваше как воят им отеква по планинските склонове.

Стоеше в църквата, изправен срещу собствената си жертва.

Вече притежаваше всички зверове и стригои тук.

С изключение на един.

Отшелникът стоеше пред него, с гръб към стената, окървавен, но непоколебим. На гладкото му лице нямаше и следа от страх. Кафявите му очи гледаха спокойно.

- Можеш да спреш - каза той. - Дори сега. Мирът и прошката са достъпни за всеки. Дори за дух от мрака като теб.

- Искаш да ме опростиш - рече Легион и веселието се надигна в него. - Но аз съм отвъд греха и проклятието, така че не се нуждая от опрощение. Но ти... - Той вдигна ръка. - Ще отнема болката ти, страданието, дори измамното ти чувство за мир. Ще намериш истински покой в покорното послушание. И така ще споделиш с мен всичко, което знаеш, всичко, което си им казал.

- Нищо няма да ти кажа.

Отшелникът се обърна, сякаш за да отхвърли предложението му. Но вместо това сграбчи един огромен дървен лост, скрит в една цепнатина, и го издърпа с огромен напън. Някъде отдолу се чу трясък, подът се разтресе - и пропадна под двамата.

Легион се хвърли напред. Тухли и камъни се откъснаха под краката му. Отшелникът скочи високо и се хвана за един стенен свещник. Легион успя да докопа ботуша му с черната си ръка.

Остатъците от пода пропаднаха в огромна яма, скрита под църквата, и отнесоха всичките му останали сили. Изригна облак прах от натрошени тухли и трески, донасяйки със себе си грохота на течаща вода някъде далеч долу.

Ако паднеше, Легион щеше да остане завинаги в земните недра, затворен така сигурно, както бе в сърцето на онзи зелен диамант.

Ужасът се надигна в него.

Легион погледна нагоре и видя лицето на отшелника - Юг го гледаше спокойно, но и решително.

„Недей“ - заповяда му Легион.

Но пръстите му докосваха само обработена кожа, а не плът. Волята на отшелника още си бе негова. И той я използва - разтвори пръсти и се пусна.

Полетяха заедно надолу към мрака.

19:10

- Не спирайте! - извика Рун. Преди малко беше чул приглушена експлозия, силно стържене на камъни и разцепващо се дърво. Нямаше представа какво означава това, знаеше само, че групата му още е преследвана от виеща глутница стригои и бласфемари.

Тичаше плътно до Ерин. Пред тях горилата се носеше с Джордан на рамо, спускаше се бързо по склона, като прегазваше храсти и пречупваше фиданки, все едно чупеше клечки. Едрото тяло оставяше пътека през гъстата гора подобно на полетял надолу булдозер.

София беше взела оръжието на Джордан и стреляше в движение назад. Сребърните куршуми свистяха през борови иглички и раздираха листа. Елизабет тичаше от лявата му страна, като сечеше със сабя и нож. Отдясно ги защитаваше лъвчето - движеше се като призрак.

Въпреки това бързо губеха преднина.

Врагът всеки момент щеше да ги настигне.

София се появи до Рун и метна димящото оръжие на гръб.

- Свърших патроните. - На лицето ѝ се беше изписал страх. - Няма да успеем. Ще трябва да...

- Залегнете! - прогърмя вик.

Рун позна гласа и се подчини. Бутна Ерин в дебелата шума и я прикри с тялото си. Другите също залегнаха. Дори лъвчето се плъзна до Рун и се сниши. Бялата му опашка се замята гневно през листата.