Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

„Не мога да го застрелям“.

- Добро куче - каза той и отново пристъпи към кучето с разперени ниско встрани ръце, за да покаже, че не го заплашва.

С крайчеца на окото си видя, че сангвинистите отбиват атаките на другите кучета по начини, които не заплашваха живота им - предимно с бягане и скачане.

„Но колко може да продължи това?“

Сякаш разбрало, че противникът му се е разсеял, кучето скочи, блъсна го в гърдите и го събори. Джордан успя да вдигне ръка и да защити гърлото си, но зъбите се забиха дълбоко в ръката. Той се извъртя и извади камата от ножницата на глезена си.

Беше отнесъл достатъчно пердах в името на мира.

Кучето изръмжа и стисна още по-силно. Червените очи се взираха в него. Джордан не видя в тях гняв или злост, а само свирепа решимост.

Думите на Бернар отекнаха в съзнанието му: „Не наранявайте нищо, което откриете в планината му“.

Целта им бе да получат помощ от Юг. Каквото и да се случеше с Джордан, нямаше значение в сравнение с това. Той пусна камата.

Между ушите на кучето видя Ерин, яхнала един клон. Кафявите ѝ очи бяха разширени от ужас. Беше насочила пистолета си към кучето.

- Не стреляй! - изграчи Джордан.

И понеже не беше сигурен, че ще го послуша, се претърколи заедно с кучето, за да се озове отгоре и да го прикрие с тялото си. Трябваше да го защити. Ако то умреше, с мисията им беше свършено.

Но никой не беше споделял този план с противника му.

Ръмжащото куче пусна ръката му и щракна челюсти към лицето му. Джордан рязко отметна глава.

Лош ход.

Жълтите зъби се забиха в оголеното му гърло.

15:18

От гърлото на Джордан бликна кръв и Ерин изкрещя. Още се целеше надолу с пистолета, но се страхуваше да стреля, за да не улучи Джордан.

Трескаво оглеждане ѝ показа, че тримата сангвинисти си имат свои проблеми. Всеки се бореше с противник и не можеше да се притече на помощ на Джордан.

Под нея звярът се претърколи с ръмжене и подхвърли Джордан като парцалена кукла. Джордан вече не се движеше, главата му се люлееше безжизнено от челюстите на чудовището. Ерин отново се прицели - вече имаше ясна мишена. Спомни си предупреждението на Джордан.

„Не стреляй!“

По дяволите Юг дьо Пайен и правилата му!

Пръстът ѝ се стегна около спусъка.

И в този миг нещо бяло профуча през сенките под дърветата, блъсна много по-едрото куче в хълбока и то пусна Джордан.

Лъвчето на Рун.

Сянка и светлина се замятаха в плетеница от лапи, после кучето се отскубна и се изправи, като ръмжеше срещу лъвчето. А то, макар да изглеждаше толкова малко, изръмжа и вдигна лапа. Блеснаха сребристи нокти.

Без да се впечатли, кучето пристъпи напред - и лъвчето замахна с бързината на кобра и раздра черния му нос. Водачът на глутницата изквича и отстъпи. Черна кръв потече от четирите неравни линии по муцуната му.

А лъвчето застана пред тялото на Джордан. Снежнобялата му козина беше настръхнала и от гърдите му се чуваше дълбоко ръмжене. То отново вдигна заплашително лапа, готово за бой.

Кучето изскимтя, обърна се и побягна, стопи се в сенките на гората. Останалите от глутницата последваха примера му - оставиха противниците си и изчезнаха.

Ерин бързо слезе от дървото, скочи до Джордан и коленичи до него. Лъвчето приближи от другата му страна. Изглеждаше също толкова уплашено като нея. Наведе муцуна и побутна лицето на Джордан. Помежду им мина малка светкавица, като искра на статично електричество в тъмна стая, само че тази беше определено златиста и напомни на Ерин за ангелската природа на двамата.

„Хайде, Джордан, можеш да се оправиш от това“.

Тя избърса гърлото му с ръкав, а лъвчето облиза бузите и челото му. Кръвта вече беше спряла да тече. Пред очите на Ерин разкъсаната плът започна да се затваря. Алените филизи, които бяха тръгнали от татуировката му по шията, станаха още по-гъсти, виеха се по и под кожата му и го изцеляваха.

Тя докосна бузата му с пръсти. Кожата му беше невъзможно гореща. Никой не би могъл да оцелее дълго с такава треска.

- Джордан...

Той отвори очи, сини като небето.

Ерин знаеше всичко за тези очи - как пръстенът по края на ириса му е по-тъмен, а останалата част е много по-светла, с бледи линии, минаващи през нея като мънички реки. Тези очи се бяха смели с нея, бяха плакали с нея и ѝ бяха обещавали бъдеще заедно. Но сега я гледаха така, сякаш виждаха напълно непознат човек.

- Джордан?

Той изстена, надигна се и седна. Потупа разсеяно лъвчето. Другата му ръка се вдигна към гърлото му. Под кървавите петна татуировката приличаше на лоза, душаща дърво. През разкъсания ръкав на ръката Ерин видя, че пораженията там също са зараснали. Пред очите ѝ по ръката му плъзна алено пипалце.