Джеймс Ролинс - Кървавото евангелие

Жребецът пристъпи с разтреперани крака.

Нейт се втурна към нея, следван от Ейми и Юлия.

Ерин вдигна ръка, за да ги спре.

— Нейт — напевно рече тя. — Искам всички да останете по местата си, докато дръпна коня от Хайнрих.

Нейт се закова. Другите също.

Конят изпръхтя шумно и гърбът му потръпна.

Ерин пъхна пръсти в сивата му грива и го отведе на няколко крачки от сондажа. После кимна на Нейт.

Нечий вик я накара да погледне през рамо. Дребна фигура в роба, несъмнено конярят, тичаше с все сили по пясъка.

Мъжът метна повод на главата на животното, като дърдореше и сочеше към кацналия хеликоптер. Ерин схвана. Животното не обичаше хеликоптери. Същото се отнасяше и за самата нея. Потупа коня по гърба, за да се сбогува с него. Конярят го отведе.

Ейми и Юлия вече бяха слезли в сондажа. Юлия беше поставила длан на челото на Хайнрих. Лицето му бе окървавено. Юлия му промърмори нещо на немски. Той не отговори. Ерин затаи дъх. Студентът поне все още дишаше.

Тя слезе при тях. Коленичи, нежно отмести ръката на Юлия и опипа главата му. Имаше много кръв, но черепът изглеждаше здрав. Ерин свали кърпата на главата си и я притисна върху раната. Далеч не беше стерилна, но разполагаше само с това. Топлата кръв намокри дланта ѝ.

Хайнрих отвори сивите си очи и изстена.

— Взема жертви... Разбити черепи... Обектът...

Ерин му се усмихна сковано. Два разбити черепа под нейно ръководство.

— Как се чувстваш? — попита тя.

Той измърмори нещо на немски с побелелите си устни. Очите му се разфокусираха и се завъртяха навътре. Трябваше да го закара на лекар.

— Доктор Грейнджър? — Гласът със силен израелски акцент прозвуча зад гърба ѝ. — Моля, веднага станете.

Ерин постави треперещата ръка на Юлия върху импровизираната превръзка и се изправи с вдигнати ръце. От опит знаеше, че хората използват подобен тон само когато са въоръжени. Обърна се много бавно. Кръвта на Хайнрих вече засъхваше по дланите ѝ.

Войници. Много войници.

Стояха в полукръг около сондажа, облечени в пустинни маскировъчни униформи, с пистолети на коланите и автомати на рамо. Осем на брой, всички в готовност. Носеха сиви барети, с изключение на мъжа пред тях. Неговата беше масленозелена. Явно беше командирът им. Оръжията не бяха насочени към нея.

Засега.

Тя свали ръце.

— Доктор Ерин Грейнджър. — Беше заявление, а не въпрос. Мъжът изобщо нямаше вид на човек, който задава въпроси.

— Защо сте тук? — Въпреки страха си Ерин говореше с равен глас. — Документите ни са напълно изрядни.

Той я изгледа, очите му бяха като две мазни кафяви топчета.

— Трябва да дойдете с нас, доктор Грейнджър.

Първо трябваше да се погрижи за Хайнрих.

— Заета съм. Студентът ми е наранен и...

— Аз съм лейтенант Перлман. От Аман. Имам заповед да ви взема.

Сякаш за да подчертаят думите му, войниците едва доловимо повдигнаха оръжия.

Аман беше израелското военно разузнаване. Това не вещаеше нищо добро. В гърдите ѝ се надигна гняв. Бяха дошли да я вземат, а машината им беше подплашила коня, който нарани Хайнрих. Ерин запази тона си спокоен, но не можеше да скрие студените нотки.

— Къде да ме вземете?

— Нямам разрешение да разгласявам.

Лейтенантът нямаше вид на човек, който ще отстъпи лесно, но все пак можеше да го използва.

— Хеликоптерът ви подплаши един кон, който нарани мой студент. — Ерин сви юмруци и ги сложи на кръста си. — И то лошо.

Мъжът погледна към Хайнрих и кимна на един от войниците. Онзи извади медицински пакет от раницата си и слезе в изкопа. Медик. И това беше нещо. Ерин отпусна юмруци и избърса кървавите длани в джинсите си.

— Искам да го откарате в болница — настоя тя. — След това може да поговорим и за други неща.

Лейтенантът погледна към медика. Онзи кимна. Изглеждаше разтревожен.

Това не беше на добре.

— Добре — съгласи се Перлман.

Той даде знак и хората му реагираха незабавно. Двама войници извадиха Хайнрих от сондажа; други двама домъкнаха носилка. Сложиха го на нея и го понесоха към хеликоптера. Юлия ги последва, без да се откъсва от приятеля си.

Ерин пое дълбоко дъх. Хеликоптер до болницата — това бе най-добрият шанс за Хайнрих.

Тя пое протегнатата ръка на лейтенант Перлман и отбеляза колко е силен, докато я издърпваше от изкопа.

Без да каже нито дума, той се обърна и тръгна обратно към хеликоптера. Останалите войници застанаха зад нея, подсказвайки ѝ да го последва. Тя закрачи ядосано след Перлман. Отвличаха я направо от обекта, под дулото на оръжие.