Джеймс Ролинс - Кървавото евангелие

— Можем дори да го възстановим. Разполагаме с технологията. Ще стане по-хубав, отколкото е бил. — Нейт затананика мелодията от „Мъж за милиони“.

Ейми му пусна закачлива усмивка и тръгна към палатката.

— Ще ми донесеш ли нова дъска? — обърна се Ерин към младежа.

— Дадено, докторе.

Той се отдалечи, но мелодията остана да звучи в главата ѝ. Ами ако наистина можеха да го възстановят? Не само разкопките, а целия обект.

Погледът ѝ се плъзна по руините. Представи си как е изглеждало това място навремето. Мислено попълни половината, която отдавна се беше превърнала в прах. Представи си ликуващите тълпи, тракането на колесниците, грохотът на копитата. Но след това си спомни какво се е случило преди издигането на хиподрума — избиването на младенците. Представи си паниката, когато войници са изтръгвали невръстните деца от обятията на безпомощните им майки. Майки, принудени да гледат как мечовете прекъсват плача на бебетата им.

Толкова много изгубен живот.

Ако беше права за откритието си, вече започваше да подозира каква е истинската причина Ирод да построи хиподрума тъкмо на това място. Дали е изпитвал мрачно задоволство при мисълта, че ровещите копита и пролятата кръв още повече оскверняват гробовете на избитите?

Остро цвилене рязко я върна в настоящето. Изправи се и погледна към конюшните, където един коняр разхождаше плашлив бял жребец. Ерин познаваше конете. Като дете беше прекарала много щастливи часове в конюшнята на комплекса и отлично знаеше колко много мразят земетресенията. Големите чувствителни животни полудяваха преди трус и после дълго оставаха неспокойни. Надяваше се конярите да се погрижат добре за тези коне.

Хайнрих и Нейт се върнаха. Нейт носеше здрава дъска, а Хайнрих мъкнеше кутия с гипс, туба с вода и кофа. Втората му специалност беше художествено изкуство и той имаше внимателни ръце — точно каквото ѝ трябваше, за да подреди натрошените парчета.

Нейт ѝ подаде дъската. Лъхна я миризмата на борова гора, така необичайна в тази пустиня. Като внимаваше да стои по-далеч от скелета, Нейт слезе при нея в сондажа. Двамата нарамиха дъската и я поставиха в скобите вместо счупената. Ерин се надяваше, че тази ще издържи.

Нейт отиде да провери оборудването, а Ерин и Хайнрих махнаха пясъка. Дъската беше повредила черепа и лявата ръка. Ерин си спомни малката фонтанела и ъгъла на врата. Сигурна бе, че по тях имаше някакви следи. Вече изгубени завинаги.

Решена да спаси останалото, тя вдигна фотоапарата и първо го насочи към разбития череп. Направи няколко снимки от различни ъгли. След това фотографира счупената лява лъчева кост. Докато обикаляше, ръката ѝ потръпна от съчувствие. Болеше я периодично от четиригодишна.

Свали апарата и без да откъсва поглед от счупения крайник, прокара пръсти по лявата си ръка и се върна в болезненото минало.

Майка ѝ я бута към баща ѝ и я приканва да му покаже пастелната рисунка на ангел, която е направила. Гордо, с надежда за награда, тя я протяга към мазолестата му ръка. Той е толкова висок, че едва стига коляното му. Той взема рисунката, но я поглежда съвсем бегло.

После сяда и я слага на скута си. Тя се разтреперва. Макар едва на четири, вече знае, че скутът на баща ѝ е най-опасното място на света.

— С коя ръка нарисува ангела? — Гръмовният му глас отеква в ушите ѝ като грохот на потоп.

Все още неспособна да лъже, тя вдига лявата.

— Измамата и проклятието идват отляво — боботи той. — Никога вече да не рисуваш или пишеш с нея. Разбра ли ме?

Ужасена, тя кима.

— Няма да позволя на злото да действа чрез мое дете. — Той я поглежда отново, сякаш очаква нещо.

Тя не знае какво е то.

— Да, сър.

После той вдига коляно и пречупва лявата ѝ ръка като съчка.

Ерин стисна мястото на счупването. Още усещаше онази болка. Натисна достатъчно силно, за да се увери, че костта е заздравяла накриво. Баща ѝ не я беше завел на лекар. Щом молитвата не можеше да изцери рана или да спаси живота на едно бебе, то такава е волята Божия, а те трябва винаги да се подчиняват на волята Му.

Когато избяга от тиранията на баща си, в продължение на цяла година се учеше да пише с лявата ръка вместо с дясната. Гневът и решимостта личаха във всеки щрих на писалката. Нямаше да позволи на баща си да я превръща в онова, което той иска. И досега злото като,че ли не я беше обладало, макар ръката да я болеше, когато бе дъждовно.

— Значи Библията не греши. — Гласът на Хайнрих я изтръгна от унеса ѝ. Студентът вдигна шепа пясък от краката на бебето и я изсипа на земята извън сондажа.