Джеймс Ролинс - Кървавото евангелие

— Никакви контакти с външни лица — извика той.

Ерин преглътна гнева си и покорно скръсти ръце на гърдите си. Нямаше смисъл да си развалят още повече отношенията.

Засега.

Лейтенантът прибра телефона в джоба на ризата си. Апаратът вече ѝ липсваше.

Изпита облекчение, когато хеликоптерът кацна на площадката на медицинския център „Хилел Яфе“. Перлман беше удържал думата си. Облечени в бяло болнични служители спринтираха към тях. Беше чувала, че имат добро травматологично отделение и бе благодарна на бързата реакция. Посегна да разкопчае колана си, но Перлман хвана ръката ѝ.

— Няма време — предупреди я той.

Хората му вече бяха слезли и сваляха носилката. Юлия стоеше до нея на земята, като продължаваше да държи ръката на Хайнрих. Тя вдигна свободната си ръка да помаха на Ерин. Гърдите на Хайнрих се повдигаха и спускаха, докато го откарваха. Все още дишаше. Ерин се надяваше, че ще диша и следващия път, когато го види.

Веднага щом войниците се качиха в кабината, хеликоптерът рязко се вдигна от земята.

Ерин откъсна поглед от болницата и се загледа в пустинята отвъд Цезарея, а мислите ѝ се насочиха от безпокойството за Хайнрих към друга измъчваща я тревога.

„Къде ме водят?“

Батори Дарабонт беше нащрек, скрита в сенките на площадката на втория етаж на хотела. Взираше се в покрития с плочки фонтан, доминиращ в лобито. Водата падаше от стената в полукръглия басейн от чудовищно зелен мрамор. Прецени, че водата е дълбока между шейсет и деветдесет сантиметра. Погали украсения месингов парапет, докато изчисляваше скока.

„Седем метра и половина. Може би може да се оцелее. И определено е интригуващо.“

Мъжът до нея продължаваше да дрънка. С непокорната си къдрава тъмна коса, огромни кафяви очи и прав нос сякаш току-що беше слязъл от някаква фреска, изобразяваща Александър Велики. Разбира се, той знаеше, че е красив и богат, някакъв далечен принц от далечна страна — и поради това беше свикнал нещата да стават по неговия начин.

Това я отегчаваше.

Той се мъчеше с приказките си да я освободи от дизайнерската ѝ копринена рокля и да я замъкне в леглото си. Тя не можеше да каже, че има нещо против, но се интересуваше повече от самото действие, отколкото от увертюрите.

Батори отметна с вяло движение червената си коса, която се спускаше до кръста. Забеляза как погледът му се задържа върху черната длан на гърлото ѝ. Необичайна татуировка, при това много по-опасна, отколкото изглеждаше.

— Какво ще кажеш за един облог, Фарид?

Кафявите му очи отново се взряха в нейните сребристи ириси. Наистина имаше най-изумителните дълги черни мигли.

— Облог?

— Да видим кой може да скочи в онзи фонтан. — Тя посочи с дългия си пръст надолу към атриума. — Победителят взема всичко.

— А залогът? — Той я озари със съвършена усмивка. Май харесваше игрите.

Тя също ги харесваше и протегна тънката си китка.

— Ако спечелиш, ще ти дам гривната си.

Диамантената гривна струваше петдесет хиляди долара, но тя нямаше намерение да я губи. Никога не губеше.

Той се разсмя.

— Не ми трябва гривна.

— Ще ти я дам в твоята стая.

Фарид погледна през парапета и се умълча. Харесваше го повече, когато мълчи.

— Ако аз спечеля... — Тя пристъпи толкова близо до него, че копринената ѝ рокля погали топлия му крак.

— Ще получа часовника ти. И ще ми го дадеш в моята стая.

Ролекс, подозираше, че струва горе-долу колкото гривната ѝ. И на нея не ѝ трябваше часовник. Скокът обаче щеше да спести флиртуването и можеше да доведе до по-вдъхновен и страстен секс от онзи, на който вероятно беше способен Фарид.

— А как мога да изгубя? — попита той.

Тя го дари с дълга упойваща целувка. Той отвърна подобаващо. Тя пъхна телефона си в джоба му и пръстите ѝ докоснаха металния нож, който намери там. Фарид не беше толкова беззащитен, колкото изглеждаше. Батори си спомни думите на майка си.

„Дори бялата лилия хвърля черна сянка.“

Когато се отдръпна, Фарид плъзна длани по покрития ѝ с коприна гръб.

— Какво ще кажеш да пропуснем скока?

Тя се разсмя.

— Надявай се.

Сграбчи студения парапет с две ръце и се преметна през него.

Полетя в стил водна лястовица, с разперени ръце и извит гръб. Роклята пърхаше около бедрата ѝ. За момент си помисли, че е преценила неправилно дълбочината и скокът ще я убие, и изпита по-скоро облекчение, отколкото страх. Приводни се по корем, разпределяйки тежестта си по цялото тяло.