Джеймс Ролинс - Кървавото евангелие

Жестокият удар я остави без дъх.

За секунда остана по лице в прохладната синя вода. Гърдите и коремът ѝ пареха, буйната ѝ кръв най-сетне бе намерила покой. После се обърна, подаде вече прозрачния си корсаж над водата, отметна с рязко движение косата си назад и се разсмя звънко.

Когато се изправи, цялото лоби я зяпаше. Чуха се отделни аплодисменти, сякаш беше изпълнила номер от програма.

Далеч горе Фарид я зяпаше с увиснала челюст.

Тя излезе от фонтана. Водата се стичаше по тялото ѝ върху скъпия вълнен килим. Поклони се на Фарид, който отвърна на жеста ѝ с леко кимане, последвано от драматично разкопчаване на часовника и повдигната вежда — признание, че е спечелила облога.

Минути по-късно бяха пред вратата на стаята ѝ. Тя леко трепереше в мократа рокля — в коридора беше прохладно благодарение на климатиците. Дланта на Фарид, мека като коприна и гореща като въглен, се плъзна нагоре по гърба ѝ под тънката тъкан, събуждайки съвсем други тръпки. Тя въздъхна и го погледна мрачно. Жадуваше за топлината на плътта му повече от всяка близост, която можеше да ѝ предложи.

Извади електронния си ключ. Спечеленият часовник обгръщаше китката ѝ.

Докато отключваше вратата и отваряше, телефонът ѝ избръмча, но звукът дойде от панталона на Фарид. Тя се обърна, пъхна ръка в джоба му и го извади.

— Как се е озовал тук? — изненадано попита той.

— Сложих го, докато те целувах. — Батори му се усмихна. — За да не се намокри. Знаех, че няма да скочиш.

На съвършеното му чело се появи бръчка на наранена гордост.

Застанала на прага, тя погледна екрана. Беше получила съобщение — при това важно, ако се съдеше по името на подателя. Цялата изстина. Дори най-горещото докосване не би могло да я стопли.

Нямаше време за игри.

— Кой е Аргентум? — поинтересува се Фарид, който надничаше над рамото ѝ.

„О, Фарид... една жена обича да пази тайните си.“

Именно затова пътуваше под толкова много фалшиви имена — като онова, с което се бе регистрирала в хотела.

— Май трябва да се погрижа за една неотложна работа — рече, прекрачи прага и се обърна. — Налага се да ти кажа довиждане.

На лицето му се изписа мрачно разочарование, последвано от гневна искра.

Той рязко я бутна навътре в стаята, като я следваше плътно. Сграбчи я грубо и я запрати към стената, затваряйки вратата с ритник.

— Аз ще кажа кога приключваме — дрезгаво заяви.

Тя повдигна вежда. Значи все пак у Фарид имаше скрито пламъче.

Усмихна му се, метна телефона на леглото, придърпа го още по-близо до себе си и устните им почти се докоснаха. Завъртя го, така че сега той беше с гръб към стената. Посегна към панталона му, при което мрачната му усмивка стана още по-широка. Той обаче не позна какво търсеше тя.

Извади скрития нож, отвори го с една ръка и с бързо движение го заби в окото му, натискайки нагоре и навътре. Продължаваше да държи тялото му притиснато към стената, усещаше топлината му през тънката си дреха, знаеше, че тя бързо ще изчезне заедно с живота му. Наслаждаваше се на отслабващата топлина, притискаше го плътно до себе си, докато тялото му се тресеше от предсмъртни гърчове.

Когато те престанаха, тя най-сетне го пусна.

Тялото му се свлече безжизнено на пода.

Остави го там, отиде до леглото и седна, кръстосвайки дългите си крака. Взе телефона и отвори изпратеното ѝ изображение.

На екрана се появи снимка на лист хартия, покрит със странна писменост. Почеркът беше от друга епоха, по-пригоден за изписване с костен писец върху пергамент. Повече шифър, отколкото език, текстът беше написан на архаична форма на иврит.

По време на обучението си беше изучавала древни езици в Оксфорд и сега четеше старогръцки, латински и иврит със същата лекота, с каквато и родния си унгарски. Дешифрира внимателно съобщението, после се увери, че не е допуснала грешки. Задиша плитко и бързо, докато работеше.

Земетресение разруши Масада.

С него дойде голяма смърт,

достатъчно разрушителна,

за да направи разкопаването й възможно.

Пръстите ѝ докоснаха бялото гърло и черния знак на кожата. Мислеше си за нощта, когато бе получила знака и стана завинаги белязана. Кръвта ѝ още гореше. Продължи да чете.

Върви. Намери

Изпратен е Рицар да я вземе.

Нищо да не те спира.

Не можеш да се провалиш.

Впери поглед във фразата на арамейски от времето на Ирод. Белиал чакаше отдавна това съобщение.

Устните ѝ оформиха невъзможните думи. Не смееше да ги изрече на глас.