Джеймс Ролинс - Кървавото евангелие

За нейно добро, както и за неговото собствено.

Преди да го повикат, той се намираше в дълбока медитация в уединение, готов да се откаже от широкия свят и да го смени с прелестта и изолацията на манастира, които му се полагаха по право. Но кардинал Бернар не му беше позволил да остане там. Беше измъкнал Рун от килията му и го бе пратил да пътува по света, за да се срещне с археолог и да търси артефакт. Беше очаквал археологът да е мъж, но Бернар беше избрал жена, при това красива.

Рун подозираше какво означава това.

Стисна сребърния кръст на гърдите си. Усети топлината на метала през ръкавицата.

Над главата му перките думкаха като огромно механично сърце, разтуптяно толкова силно, сякаш всеки момент ще се пръсне.

Погледът му се спря върху другата жена. Беше германка, ако можеше да се съди по думите, които шепнеше на мъжа на носилката. Бялата ѝ памучна рокля беше изцапана с кръв. Стискаше ръката на ранения и нито за миг не откъсваше поглед от лицето му. Желязната миризма на кръвта изпълваше цялата кабина.

Рун затвори очи, опипа молитвената броеница на колана си и мислено започна „Отче наш“. Вибрациите го разтърсваха през молитвата.

Хиляди пъти предпочиташе да пътува на муле с естествено биещо сърце.

Перките обаче заглушаваха по-опасни звуци — тупването на тежките капки кръв от сцепения скалп върху пода, бързото дишане на жената до него и далечното цвилене на уплашен жребец.

Когато машината се наклони, вонята на авиационно гориво изпълни кабината. Чуждата миризма ужили ноздрите му, но той предпочете нея пред миризмата на кръв. Даваше му сила да погледне към ранения мъж и към кръвта, която течеше на вадички по металния под и капеше към суровия каменен ландшафт долу.

С напредването на есента слънцето залязваше рано и до края на деня оставаха по-малко от два часа. Едва ли можеше да си позволи забавяне, за да помогнат на ранения. Много повече грижи тегнеха на раменете му.

Започна да изучава с периферното си зрение жената до него. Беше облечена в изтъркани джинси и прашна бяла риза. Интелигентните ѝ кафяви очи огледаха веднъж кабината и като че ли прецениха всеки присъстващ. Погледът ѝ се плъзна покрай него, сякаш той не съществуваше. Дали се страхуваше от него като мъж, като свещеник или като нещо друго?

Сложи ръце на коленете си и се отдаде на медитация. Трябваше да прогони мислите за нея. Нуждаеше се от цялата си свята сила за предстоящата задача. Може би след като тя бъде изпълнена, щеше да се върне в светилището, в манастира, и да си почине необезпокояван.

Внезапно жената го закачи с лакът. Той се напрегна, но не подскочи. Медитацията го беше уравновесила. Тя се наведе напред да погледне колегата си, фините ѝ вежди се бяха свъсили от тревога. Мъжът нямаше да се възстанови, но Рун не можеше да ѝ го каже. А и тя нямаше да му повярва. Какво ли разбираше някакъв си прост свещеник от рани и кръв?

Всъщност много повече, отколкото би могла да си представи.

Мобилният телефон на Ерин завибрира в джоба ѝ. Тя го извади и го остави до крака си, за да го скрие от лейтенант Перлман. Съмняваше се, че би му харесало, ако я види да използва устройството в хеликоптера.

Беше съобщение от Ейми.

ЗДР., ПРОФ. УДОБНО ЛИ Е?

Ерин натрака:

ДАВАЙ.

Отговорът на Ейми дойде толкова бързо, че явно беше писала, докато Ерин ѝ отговаряше.

ОГЛЕДАХ БЕДРОТО НА СКЕЛЕТА.

И?

СЛЕДИ ОТ ГРИЗАНЕ.

Това потвърждаваше предишната преценка на Ерин. Беше забелязала нещо като следи от зъби върху костта. Опита се да пише, докато хеликоптерът се друсаше неприятно.

НИЩО НЕОБИЧАЙНО... ИМА МНОГО ПУСТИННИ ХИЩНИЦИ.

Този път отговорът на Ейми закъсня, тъй като беше по-дълъг:

СЛЕДИТЕ ОТГОВАРЯТ НА ОНЕЗИ ОТ РАЗКОПКИТЕ В НОВА ГВИНЕЯ. СЪЩОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ЗЪБИТЕ. СЪЩИЯТ НАЧИН НА ГРИЗАНЕ.

Сърцето на Ерин се разтуптя по-бързо. Знаеше за последните разкопки на Ейми — ловците на глави от Нова Гвинея. Това можеше да означава само едно...

„Канибализъм? Тук?“

Ако беше вярно, историята зад масовия гроб на деца можеше да се окаже по-лоша и от разказа за клането на Ирод. Но все пак изглеждаше малко вероятно. Скелетът на новороденото беше сравнително голям, без очевидни признаци на недохранване, намекващи за глад, който би могъл да доведе до подобно отвратително деяние.

ДОКАЗАТЕЛСТВА? — написа тя.

4 РЕЗЦИ. НЕПРЕКЪСНАТА ДЪГА. КОСТИТЕ НА БЕБЕТО СА ГРИЗАНИ ОТ ХОРА.

Ерин вдигна палец, за момент прекалено шокирана, за да напише отговор... и подскочи стреснато, когато Перлман внезапно грабна телефона от ръката ѝ. Лейтенантът изключи устройството.