Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Докато някой не открил шибания мехур — каза Омаха. Представи си номадското племе, натъкнало се на това място, търсейки примерно вода. Сигурно бързо са разбрали за странните свойства на водата като енергиен източник в древни времена. Със сигурност са се опитали да го скрият, да го защитят, а както Кара беше споменала по-рано, човешката изобретателност е намерила начин да го използва. Омаха си спомни вълшебствата, с които изобилстваха местните легенди — летящи килимчета, магьосници, владеещи невероятни сили, вълшебни предмети с всякаква форма и размер, духове, които могат да ти осигурят всичко, което си пожелаеш. Дали всички те не намекваха за тукашната мистерия?

— Ами ключовете и другите предмети? — каза той. — Ти спомена нещо за магнетизъм.

Корал кимна.

— Мога само да гадая с какво ниво на технология са боравели древните хора. Имали са достъп до енергиен източник, който ние все още не разбираме. Те обаче са го разбирали достатъчно. Вижте как е обработено стъклото, камъка, да не говорим за сложните магнитни задвижващи устройства, които са конструирали.

Кара погледна към града.

— Имали са хиляда години да усъвършенстват изкуството си.

Корал сви рамене.

— Бас ловя, че течността в ключовете е взета от това езеро. Бакиболовете имат слаб заряд. Ако целият този заряд бъде насочен в една посока, тогава железният контейнер ще се магнитизира. И понеже бакиболовете вътре са в равновесие с магнитното поле на желязото, те остават стабилни и не се анихилират в това поле.

— Ами желязната камила в музея? — попита Сафиа. — Тя експлодира.

— Верижна реакция на сурова енергия — отговори Дани. Кълбовидната мълния явно е била привлечена от желязото и странния поляритет на течното и ядро. Вероятно дори от значително разстояние. Вижте този таван, в който се просмуква статично електричество от бурята.

Омаха погледна нагоре към електрическия танц, която сякаш беше набрал сила. Дани довърши:

— Мълнията е предала електрическия си заряд на желязото, отдавайки цялата си енергия наведнъж. Което е било твърде много. Ефектът е бил драматичен и неконтролируем и е довел до взрива.

Корал се размърда.

— Бас ловя, че дори и така нямаше да се стигне до експлозия, ако антиматерията вече не е била леко дестабилизирана от остатъчната радиация, излъчвана от ураниевите атоми в желязото. Радиацията е възбудила и засилила крехкостта на конфигурацията от сфери.

— Ами езерото тук? — измърмори Омаха, оглеждайки подозрително водата.

Корал се намръщи.

— Уредите ми не са достатъчно чувствителни за достоверен анализ. Не отчетох радиация тук, но това още не означава, че изобщо няма. Може би по-навътре в езерото бихме открили, но трябва още екипи да слязат тук, ако въобще се стигне до това.

Клей се обади за пръв път, скръстил ръце пред гърдите си.

— Какво тогава се е случило през тристата година след Христа? Как са попаднали всички тези тела в стъклото? Експлозия ли е имало?

Корал поклати глава.

— Не знам, но няма данни за експлозия. Може би някаква злополука. Експеримент, който е излязъл от контрол. В този резервоар има енергия с незнайни характеристики. — Тя погледна към града, после към Сафиа. — Има още нещо, което трябва да ви кажа, доктор Ал Мааз.

Сафиа насочи вниманието си обратно към физичната.

— За кръвта ви — каза Корал.

Преди да е уточнила за какво става въпрос, някакъв звук привлече очите на всички към езерото. Нисък вой. Всички застинаха. Шумът се засили бързо.

Джетове.

В другия край на езерото някакъв блясък се изстреля високо във въздуха, отразявайки се в тавана и стените. После още един.

Не, не беше блясък. Падаше към града… към тях.

— Ракета! — изкрещя Омаха. — Скрийте се!

16:42

Пейнтър чакаше своя шанс.

Стаята се тресеше под яростния напор на пясъчната буря, който блъскаше вратите, закованите прозорци и керемидите по покрива. Звучеше като прегладнял хищник, който си пробива път навътре, непреклонен, решителен, подлуден от жаждата си за кръв. Виеше от гняв и изливаше в разтърсващ рев мощта си.

Вътре някой беше пуснал радио. „Дикси Чикс“. Но музиката звучеше слабовато на фона на страховитата буря.

А тя бавно, но упорито се вмъкваше в убежището им.

През тясната пролука под вратата се сипеше пясък, гърчеше се и пълзеше по пода като гнездо от змии. През процепите на прозорците вятърът свиреше и въздишаше, непрекъснатите му вече пориви вкарваха прашни облачета в стаята.