Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Но какво общо има всичко това с антиматерията? — попита Омаха.

— Ще стигна и дотам. Исках преди това да подчертая особените свойства на водната молекула и способността и да влиза в странни конфигурации. Защото има и друг вариант на нейната структура. Случва се постоянно в обикновената вода, но трае само наносекунди. Тази форма е твърде нестабилна при земните условия. В космоса обаче водата заема и запазва точно тази необичайна форма.

Корал посочи към следващия чертеж на екрана.

— Това е двуизмерно изображение на двайсет водни молекули в сложна конфигурация. Нарича се пентагонален додекаедър, или петоъгълен дванадесетостенник.

— Но най-вярна представа ни дава триизмерното изображение. — Корал посочи третата рисунка.

— Прилича на голяма куха сфера — каза Омаха. Корал кимна.

— И е точно това. Додекаедърът е познат и под името „бакибол“, топката на Баки. Наречен е на архитекта Бакминстър Фулър, който създал подобни конструкции.

— Значи тези бакиболове ги има в космоса — уточни Сафиа. — Но тук са с краткотраен живот.

— Проблем в стабилността.

— И защо тогава ни разказваш за тях? — попита Кара. Дани се надигна на пръсти и посочи към езерото.

— Водата тук е пълна с такива бакиболове, стабилни и непроменени.

— Голяма част от водата — съгласи се Корал.

— Как е възможно? — попита Сафиа. — Какво ги прави стабилни?

— Онова, което дойдохме да търсим — каза Корал, вперила поглед в езерото. — Антиматерията.

Омаха се приближи.

Корал натисна няколко клавиша.

— Антиматерията и материята поради своята противоположност се привличат и точно поради това антиматерията не се среща на Земята. Материята е навсякъде и антиматерията би се самоунищожила моментално. В Лабораториите ЦЕРН в Швейцария учените произведоха частици антиматерия и успяха да ги опазят за период от време в магнитни вакуумни камери. Бакиболовете изпълняват същата функция.

— Как? — Омаха се наведе над рамото на Корал, докато тя отваряше прозорец с нова диаграма.

— Защото бакиболовете действат като микроскопични магии камери. В центъра на тези сфери има абсолютно празно пространство, вакуум, в който антиматерията може да оцелее. — Тя посочи към буквата „А“ в центъра на диаграмата. — От своя страна, антиматерията се отплаща на бакибола. Привлича водните молекули и по този начин сгъстява сферата, точно колкото да осигури стабилност на бакибола. И понеже е заобиколен отвсякъде от еднакво количество водни молекули, атомът антиматерия виси в идеалния център на сферата, без да се допира до материя. Корал плъзна поглед по групата хора.

— Стабилизирана антиматерия — каза Омаха. Корал въздъхна.

— Стабилна, докато не я бомбардира силен електрически заряд или не влезе в близък контакт с мощен магнит или радиация. Всеки от тези фактори нарушава равновесието. Бакиболът се срива в себе си, антиматерията влиза в контакт с водната молекула и се самоунищожава, освобождавайки енергия. — Корал погледна към димящите останки на машинката си. — Неограничена енергия.

Мълчанието се проточи.

— Как се е озовала тук цялата тази антиматерия? — попита Кара.

Дани кимна.

— Тъкмо говорехме за това, когато пристигнахте. Опитвахме се да изградим някаква хипотеза. Помниш ли, Омаха, разговора в пикапа за накланянето на земната ос, което превърнало този район от пищна савана в пустиня?

— Преди двайсет хиляди години — каза той.

Дани продължи:

— Доктор Новак предположи, че метеорит от антиматерия, достатъчно голям да оцелее при преминаването си през атмосферата, е ударил Арабския полуостров, взривил се е и се е заровил дълбоко в порестия пясъчник, създавайки този кристален мехур под земята.

Докато всички оглеждаха пещерата с нови очи, Корал обясни:

— Експлозията трябва да е проникнала в системата от земна вода и ефектът йе преминал през дълбоките канали. Буквално е разтърсил света. Достатъчно да се отрази на земния поляритет или дори да наруши въртенето на магнитното земно ядро. Във всички случаи е довело до промяна в местния климат, която превърнала райската градина в пустиня.

— И в процеса на този катаклизъм се е образувал стъкленият мехур — подхвана Дани. — Експлозията и горещината от сблъсъка са задействали мощно изпаряване и изхвърляне на атоми антиматерия и субчастици. Когато мястото се охладило, запечатано отвсякъде като самостоятелна система, водата се кондензирала около атомите антиматерия и образувала защитни, стабилизирани бакиболове. И мястото останало в този си вид в продължение на десетки хиляди години.