Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Омаха се дръпна назад. Кимна към склона. Рахим слизаха предпазливо към селото.

— Кои са приятелките ви? Кара сви рамене.

— Не е лесно да се обясни.

08:22

Насред пустинята

Касандра пристъпи към палатката си, пустинен модел на американската армия, направен така, че да издържа на ветрове със скорост до сто и трийсет километра в час. Беше я подсилила с щит против вятър и пясък откъм подветрената страна.

Хората и също разполагаха с подобна защита. По-големите транспортни камиони бяха спрени така, че да осигуряват някакъв завет.

На входа на палатката Касандра изтръска пясъка от камуфлажната си униформа. Беше с широкопола шапка на главата, стегната здраво покрай ушите, и с шал през лицето. Ветровете връхлитаха на пориви и опъваха въжетата на палатките, които се пълнеха с пясък. Пясъчната буря трещеше като минаващ товарен влак.

Току-що се беше върнала от една последна инспекция, след като се бе уверила, че всички хеликоптери са свалени от камионите. Мъжете вече бяха заложили GPS-маяците, които да фиксират местоположението им чрез орбиталните сателити. Данните вече би трябвало да са на разположение в компютризираната й картографска система.

Касандра разполагаше с два часа преди статичното електричество на пясъчната буря да стане опасно за електрониката и да се наложи да я изключат. Предостатъчно време да прихване информацията от сателита ЛАНДСАТ, когато той се фокусираше върху GPS-маяците. Сателитният радар извличаше образ на дълбочина до двайсет метра под пясъка. Щеше да й покаже какво лежи отдолу. Някакво указание откъде да започнат копаенето. Веднага щом бурята отминеше, отрядът щеше да се хване на работа със земекопните машини. И докато някой се усети, че копаят, те отдавна ще са се изнесли.

Такъв беше планът.

Вътрешността на палатката беше спартанска. Една койка и една огромна раница, тип туристическа. В останалата си част палатката представляваше сателитна комуникационна система от най-добро качество. Другото електронно оборудване още не беше разтоварено.

Отиде при лаптопа и седна на койката. Свърза се с Космическия център в Хюстън и въведе парола, за да получи достъп до данните на ЛАНДСАТ. Информацията трябваше да е прехвърлена преди пет минути. Данните я чакаха. Тя набра командите и стартира изтеглянето им.

Облегна се назад и впери поглед в екрана, който бавно се изпълни с образ от пустинята. Видя камионите си, палатките дори дупката, която бяха изкопали за тоалетна. Образ от повърхността. Чудесно качество.

Следващият образ бе от по-дълбокото сканиране.

Касандра се наведе към екрана.

Повърхността отстъпи, разкривайки по-различен строеж, основната скала под пясъка. Фосил от друго време, запазен в пясъчника. В по-голямата си част теренът беше равен и плосък, само в единия край го пресичаше руслото на старо речно легло. Някога реката се е оттичала в древно езеро, погребано сега под лагера им.

Касандра оглеждаше внимателно релефа, моментна снимка от друго време.

Не видя нищо интересно. Нито метеоритен кратер, нито интригуващ артефакт.

Облегна се назад. Щеше да прати данните на двама геолози от Гилдията. Може би те щяха да разчетат нещо повече.

Шум откъм подвижното платнище на входа привлече вниманието й. Джон Кейн влезе с накуцване.

— Уловихме сигнала на доктор Ал Мааз. Касандра рязко обърна лице към него. — Кога? Къде?

— Преди осем минути. Още няколко минути минаха, докато определим местонахождението му. Най-напред е регистриран на десет мили западно оттук. Докато го триангулираме, тя е спряла да се движи. На около шест мили от нас.

Докуцука до картата на работната и маса и почука с пръст.

— Точно тук.

Касандра се наведе и прочете името.

— Шисур. Какво има там?

— Попитах един от техниците в Тумрайт. Каза, че там били открити старите руини на Убар. През деветдесетте.

Касандра се взираше в картата. Синята и червената линия изглеждаха така, сякаш са били начертани току-що. Червеното кръгче отбелязваше сегашното им местоположение. Тя сложи пръст върху кръгчето и го прокара назад по линията.

Тя пресичаше Шисур.

Касандра затвори очи. Представи си изражението на кураторката, когато тя беше отбелязала кръгчето. Сафиа бе продължила да проучва картата. Погледът й беше отнесен, сякаш изчисляваше нещо наум.

— Проклетата кучка… — Пръстите и върху картата се затвориха в юмрук. Гняв възпламени вътрешностите й. Но някъде още по-дълбоко просветна и уважение.