Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Кучият му син трябваше да се опита да я спаси, когато му се бе открила възможност да го направи. По дяволите риска! Непоносимата му предпазливост поставяше Сафиа в опасност. Онези щяха да я убият и тогава всичките им усилия щяха да са напразни.

Омаха вървеше между сергиите и магазинчетата, глух за врявата наоколо, за гласовете на продавачите, за разгорещените пазарлъци, за крякането на затворени в плетени клетки гъски, за рева на едно вързано муле. Всичко това се сливаше в някакъв шумов фон.

Пазарът скоро щеше да затвори — слънцето потъваше към хоризонта, а сенките се удължаваха. Беше задухал вечерният вятър. Навеси плющяха, валма прах танцуваха сред натрупани на купове отпадъци, а въздухът миришеше на сол, подправки и наближаващ дъжд.

Сезонът на мусоните беше отминал, но прогнозата за времето предупреждаваше за декемврийска буря, атмосферен фронт, придвижващ се към сушата. Дъждът щеше да завали още по светло. Нощната буря беше само предвестник на посестримите си. Говореше се, че атмосферната система ще пресече планините и ще се сблъска с придвижващата се на юг пясъчна буря, създавайки истинско чудовище.

Само че Омаха си имаше по-големи тревоги от лошото време.

Бързаше напред през пазара. Целта им беше в другия му край, където наскоро беше изникнала модерна ивица търговски комплекси, включително ресторант на Пица Хът и малък търговски център. Омаха си пробиваше път покрай последните сергии, подминаваше магазинчета за парфюми, кандилници за тамян, банани, тютюн, ръчно изработени бижута, традиционни дофарски носии от кадифе с множество мъниста и пайети.

Най-накрая стигнаха до улицата, която делеше пазара от модерните търговски комплекси. Омаха посочи натам.

— Ето го. Та как това място ще ти помогне да намериш Сафиа?

Пейнтър тръгна към улицата.

— Ще ти покажа.

Омаха го последва. Вдигна поглед към табелата:

ИНТЕРНЕТ КАФЕ САЛАЛА

Заведението предлагаше най-различни видове кафе, чай, капучино и еспресо. Подобни заведения можеха да бъдат открити и в най-отдалечените кътчета на света. Нужна беше само телефонна връзка и дори най-забутаното място можеше да се включи в Мрежата.

Пейнтър свърна към входа. Приближи се към бармана, рус англичанин на име Акс, който носеше тениска с надпис ОСВОБОДЕТЕ УИНОНА. Каза му номера на кредитната си карта и срока на изтичане.

— Научил си го наизуст — отбеляза Омаха.

— Човек никога не знае кога ще го нападнат пирати в морето.

Докато барманът проверяваше номера, Омаха попита:

— Мислех, че не искаш да привличаме излишно внимание. Като използваш кредитната си карта, няма ли да се издадеш, че си още жив?

— Не мисля, че вече има значение.

Електронната машина за кредитни карти иззвъня. Мъжът вдигна палци в знак, че всичко е наред.

— Колко време ще ви трябва?

— Високоскоростна ли е връзката?

— Дигитална абонатна, приятел. Няма друг начин да сърфираш.

— Трийсет минути би трябвало да ми стигнат.

— Супер. Машинката в ъгъла е свободна.

Пейнтър тръгна към компютъра, Гейтуей Пентиум четворка. Седна, влезе в интернет и вкара дълъг адрес.

— Влизам в сървъра на министерството на отбраната — обясни той.

— И как това ще ти помогне да откриеш Сафиа? Пейнтър продължи да пише, пръстите му летяха по клавиатурата.

— Мога да получа достъп до повечето системи, попадащи под Закона за националната сигурност. Ето.

На екрана се появи страница с логото на мицубиши. Омаха четеше над рамото му.

— Ще си купуваш нова кола?

Пейнтър се разрови из сайта с помощта на мишката. Изглежда имаше пълен достъп, защото без проблем влизаше в екрани, които изискваха парола.

— Отрядът на Касандра пътуваше с джипове мицубиши. Не си правеха труд да крият колите. Лесно успях да се приближа достатъчно, за да видя номера на онзи, който беше спрял в уличката.

— Идентификационния номер на автомобила? Пейнтър кимна.

— Всички коли и камиони с GPS устройства са в непрекъснат контакт със сателити в орбита, които следят местонахождението им и така шофьорът по всяко време знае къде се намира.

Омаха започваше да разбира.

— И ако разполагаш с идентификационния номер, можеш да получиш достъп до данните за автомобила. Да разбереш къде е.

— Точно на това разчитам.

Появи се прозорец за вписване на номера. Пейнтър го въведе, без да поглежда към пръстите си, натисна „Enter“ и се облегна назад. Ръката му трепереше леко. Той я стисна в юмрук в опит да скрие нервността си.