Джеймс Ролинс - Карта от кости

Щеше ли да издържи уловката му?

Оформи думите в гърлото си и прикрепеният над адамовата му ябълка микрофон ги прие:

— Муле до Орел, стигнах до мястото на срещата. Продължавам пеша.

— Прието. Следим те по сателита.

Грей потисна желанието си да погледне нагоре и да помаха. Мразеше да го наблюдават, да следят под лупа всяка негова стъпка, но тук залогът беше твърде голям. Поне едно беше успял да си осигури — да дойде сам на срещата. Човекът, с когото предстоеше да се срещне, беше плашлив. Цели шест месеца го беше обработвал, разменил беше свои връзки в Либия и Судан. Не се беше оказало лесно. Парите не можеха да купят много доверие. Особено в този бизнес.

Бръкна в раничката и извади торбата с парите. Избута бавно мотоциклета в една тъмна ниша.

Пресече уличката.

Малко очи бяха будни в този час на нощта — и повечето бяха електронни. Всичките му документи за самоличност бяха издържали проверките при Олд Фарм Гейт — служебния вход на базата. Сега му оставаше само да се надява, че уловката му ще издържи достатъчно, за да избегне електронното наблюдение.

Погледна светещия циферблат на водолазния си часовник — 04:45. Срещата беше за след петнайсет минути. Наистина много зависеше от успеха му тук.

Стигна до целта си. Сграда 470. По това време в сградата нямаше жив човек — следващия месец щяха да я събарят. Слабо охранявана, сградата беше идеална за срещата, а и имаше нещо иронично в избора й. През шейсетте в същата тази сграда бяха отглеждали спори на антракс, бактериалната смърт беше ферментирала в огромни резервоари чак до 1971 — ва, когато токсичното производство бе забранено. След това сградата се бе превърнала в огромен склад за материали на Националния онкологичен институт.

Но ето че сега антраксният бизнес щеше да се развихри отново под покрива й. Той погледна нагоре. Всички прозорци бяха тъмни. Щеше да се срещне с продавача на четвъртия етаж.

Отключи страничната врата с електронна карта, осигурена му от неговия човек в базата. Преметнал беше втората половина от заплащането през рамото си; първата я беше превел по банков път миналия месец. Носеше и друго — трий-сетсантиметров кинжал от карбонизирана пластмаса в прикрепена към китката му кания.

Единственото му оръжие.

Друго не би могъл да пренесе през охранявания вход.

Затвори вратата и тръгна към стълбището вдясно. Единствената светлина идваше от червения знак с надпис ИЗХОД. Вдигна ръка към мотористката си каска и я включи на режим нощно виждане. Светът грейна в отсенки на зелено и сребърно. Тръгна по стълбите и бързо се качи на четвъртия етаж.

Мина през вратата на площадката.

Нямаше представа къде точно ще се срещне с онзи. Знаеше само, че трябва да чака сигнал от него. Спря за миг при вратата, колкото да огледа какво има напред. Не му хареса.

Стълбището беше в ъгъла на сградата. Право напред имаше коридор; друг — наляво, под прав ъгъл с първия. По вътрешните стени се редяха врати от непрозрачно стъкло, вероятно на кабинети или канцеларии. По външните имаше прозорци. Той тръгна напред с бавна стъпка, нащрек и за най-слабото движение.

Поток от светлина се ливна през един от прозорците, право отгоре му.

Заслепен от лещите за нощно виждане, той се хвърли назад към тъмнината. Дали го бяха забелязали? Светлинният лъч прониза и другите прозорци напред, последователно, отдалечаваше се от него.

Грей се надигна и надникна през най-близкия прозорец към широкия двор пред сградата. Едно хъмви се движеше бавно долу. Лъчът на прожектора му пълзеше по двора.

Патрул.

Дали присъствието му нямаше да уплаши неговия човек?

Като кълнеше наум, Грей зачака джипът да свърши обиколката си. Патрулът се скри зад тежката конструкция, която се издигаше в средата на двора. Приличаше на някакъв ръждясващ космически кораб, но всъщност беше сферичен резервоар с вместимост един милион литра, три етажа висок и кацнал на десетина метални крака. Стълби и скеле обграждаха сферата — реконструираха я, за да я върнат към предишното й величие на изследователски център от времето на Студената война. Дори стоманената висяща пъ-течка, обикаляла някога по екватора на сферата, беше сменена с нова.

Грей знаеше как наричат гигантския глобус в базата.

Осмата топка.

Патрулът се появи иззад сферата, пресече бавно двора и се отдалечи.

Доволен, Грей продължи по коридора. Двойна люлееща се врата преграждаше пътя напред, през тесните й прозорци се виждаше някакво по-голямо помещение. Грей мярна някакви високи резервоари — метални и стъклени. Някоя от старите лаборатории. Тъмна и без прозорци.