Джеймс Ролинс - Карта от кости

„Амин“, отвърна наум.

Причастието свърши. Последните богомолци тръгнаха към местата си, Манди също. Джейсън й махна, после седна до нея и тихичко попита:

— Какви са всичките тези монаси?

Тя беше коленичила, със сведена глава. Изшътка му и с това отговорът й се изчерпа. Той се облегна назад. Повечето богомолци също коленичеха и свеждаха глави. Само малцина като Джейсън, които не бяха приели причастие, останаха седнали. Отпред свещеникът прибираше нещата си, а възрастният архиепископ седеше на издигнатия си подиум, опрял брадичка на гърдите си, може би задрямал.

Мистичността на церемонията вече не вълнуваше Джейсън, изобщо. Може да беше само от напрежението в мехура му, но за момента единственото му желание беше да се махне оттук. Дори посегна към лакътя на Манди, готов да я подкани вече да излизат.

Някакво движение отпред го спря. Монасите от двете страни на олтара извадиха изпод расата си оръжие. Смазаният метал улови светлината на свещите — тъпоноси узита с дъл-ги черни заглушители.

Пукот на стрелба, не по-силна от кашлицата на стар пу-шач — стреляха по олтара. Богомолците занадигаха глави. Зад олтара облеченият в бяло свещеник танцуваше под ударите на куршумите. Все едно го засипваха с торбички боя — червена боя. Срина се върху олтара и виното от счупената гарафа се смеси със собствената му кръв.

Богомолците се развижиха и наскачаха. Възрастният архиепископ едва не падна от подиума, толкова бързо се изправи, обзет от ужас. От внезапното движение митрата му падна на пода.

Монаси заляха редиците седалки… изотзад и отстрани. Раздаваха заповеди на немски, френски и английски.

Bleiben Sie in Ihren Sitzen…Ne bouge pas…

Гласовете бяха приглушени, лицата под качулките — скрити от черни копринени маски. Ала вдигнатите оръжия придаваха тежест на думите им.

„Останете си по местата или ще умрете!“ Манди седна, Джейсън също. Ръката й потърси неговата. Той стисна пръстите й и се огледа. Всички врати бяха затворени и под охрана.

Какво ставаше?

Откъм групата въоръжени монаси близо до главния вход се отдели една фигура, облечена също като другите, само че по-висока, отдели се и тръгна напред, сякаш я бяха призовали. Расото й беше по-скоро като плащ. Явно това беше водачът или нещо такова — не носеше оръжие, просто си вървеше спокойно по централната пътека.

С архиепископа се срещнаха пред олтара. Последва разгорещен спор. Джейсън не разбра веднага, че говорят на латински. Архиепископът изведнъж отстъпи ужасено.

Мъжът с плаща се дръпна встрани. Двама мъже тръгнаха напред. Бързи искри на автоматична стрелба. Целта и не беше да убие. Стреляха по витрината, приютяваща златната мощехранителница. Стъклото се пропука и надупчи, но удържа. Беше бронирано.

— Крадци… — прошепна Джейсън. Всичко това явно беше добре организиран обир.

Архиепископът сякаш почерпи сила от издръжливостта на стъклото и поизправи гръб. Водачът на монасите протегна ръка и каза още нещо на латински. Архиепископът поклати глава.

— Lassen Sie dann das Blut Ihrer Schfe Ihre Hande beflecke — каза мъжът, вече на немски.

„Нека кръвта на стадото ти омърси ръцете ти“.

Водачът даде знак и други двама монаси пристъпиха напред. Застанаха от двете страни на бронираната витрина и вдигнаха големи метални дискове. Ефектът не закъсня.

Отслабеното бронирано стъкло се пръсна отвътре навън, сякаш под неудържимия натиск на невидим вятър. Саркофагът грейна под треперливата светлина на свещите. Джейсън усети внезапно налягане, тъпанчетата му изпукаха, сякаш стените на катедралата внезапно се бяха изместили навътре, смазвайки всичко. Налягането го оглуши; стесни се сякаш и полезрението му.

Той се обърна към Манди.

Тя още стискаше здраво ръката му, но вратът й беше извит силно назад, устата й зееше.

— Манди…

С периферното си зрение Джейсън видя, че и други богомолци са застинали в тази мъчителна поза. Ръката на Манди започна да трепери в неговата, вибрираше като мембраната на високоговорител. Сълзи потекоха по страните й и пред очите му станаха кървави. Тя не дишаше. После тялото й се разтресе и се вкочани, тя изпусна ръката му, но не и преди слаб електрически удар да премине и в неговите пръсти.

Гледаше ужасен.

Тънка струйка дим се издигна от отворената уста на Манди.

Очите й се бяха подбелили и се виждаше само склерата, но вече и тя почерняваше в ъгълчетата.

Мъртва.

Онемял от ужас, Джейсън огледа катедралата. Същото се случваше навсякъде. Само малцина бяха оцелели — две малки деца, затиснати между родителите си, пищяха. Джейсън разбра кои са останали незасегнати. Онези, които не бяха приели причастие.