Джеймс Ролинс - Карта от кости

„Ариергардът трябва да удържи още малко“.

Фургонът се заклатушка по нанагорнището. Трите големи каменни саркофага се приплъзваха, едва удържани от дебелите въжета.

Ако някой се счупеше…

Брат Йоаким настигна клатушкащия се фургон.

Брат Франц приближи коня си до неговия.

— Пътят напред изглежда чист.

— Реликвите не трябва да се връщат в Рим. Трябва да стигнем до германската граница.

Франц кимна с разбиране. Реликвите вече не бяха в безопасност на италианска територия сега, когато истинският папа беше изгнаник във Франция, а лъжовният се беше настанил в Рим.

Фургонът вече се движеше малко по-бързо по по-твърдата земя. Но дори и така се влачеше едва-едва — колкото бърз човешки ход. Йоаким, извил глава, все така гледаше към далечния хребет.

Звуците на битката бяха утихнали до стонове и плач, ехото ги донасяше през долината. Трясъкът на мечове вече не се чуваше и това беше знак за поражението на ариергарда.

Йоаким се взираше назад, но височините бяха потънали в тежки сенки. Балдахинът на черните борове скриваше всичко.

После Йоаким забеляза нещо да сребрее между дърветата.

Появи се самотна фигура, обляна в кръпка слънчева светлина; доспехите й лъщяха.

На Йоаким не му беше нужен гербът с червен дракон върху нагръдника на мъжа, за да го познае — беше помощникът на черния папа. Нечестивият сарацин беше приел християнското име Фиерабра, кръстил се беше на един от паладините на Карл Велики. Беше с една глава по-висок от всичките си хора. Истински гигант. Беше оцапан с повече християнска кръв, отколкото петнеше ръцете на всеки жив човек. Пок-ръстен едва миналата година, сарацинът се радваше на покровителството на кардинал Октавий, черния папа, приел името Виктор IV.

Фиерабра стоеше, окъпан в светлина, и не се опита да ги преследва.

Знаеше, че е закъснял.

Фургонът най-после стигна изровената суха земя на билото. Сега вече щяха да се движат бързо. Германската територия беше само на левга оттук. Засадата на сарацина се беше провалила.

Някакво движение привлече вниманието на Йоаким.

Фиерабра свали огромния си лък от черното си рамо, черно като сенките. Бавно нагласи стрела на тетивата и опъна лъка.

Йоаким се намръщи. „Какво се надява да постигне с една стрела?“ Лъкът трепна, стрелата излетя, изви се в дъга над долината и за миг се изгуби в слънчевия светлик. Йоаким оглеждаше напрегнато небето. После, беззвучно като връхлитащ сокол, стрелата долетя и удари средния саркофаг.

Колкото и да изглеждаше невъзможно, капакът на саркофага се пропука със звук като от гръмотевица и въжетата се скъсаха. Вече нищо не задържаше трите саркофага и те се плъзнаха към задния край на фургона.

Няколко души се втурнаха да спрат каменните саркофази, преди да са паднали на земята, и протегнаха ръце. Фургонът вече беше спрял. Ала един от саркофазите се плъзна твърде много назад, падна и премаза един от войниците. Писъкът на войника преряза въздуха.

Франц скочи от седлото и се присъедини към мъжете, които се опитваха да вдигнат саркофага, затиснал ранения войник… и което беше по-важно, да го върнат във фургона.

Накрая успяха да измъкнат войника, но каменният ковчег беше твърде тежък, за да го вдигнат във фургона. I — Въжета! — извика Франц. — Трябват ни въжета! Един от мъжете се подхлъзна и саркофагът падна и се килна на една страна. Каменният капак тупна на земята.

Зад тях се чу тропот на копита. Приближаваше бързо. Йоаким се обърна, макар да знаеше какво ще види. Коне, покрити с пяна, лъщяха под слънцето, идваха към тях. Всички ездачи бяха облечени в черно. Още от хората на сарацина. Втора засада.

Йоаким само въздъхна. Изход нямаше.

Франц ахна — не заради неизбежната им гибел, а заради съдържанието на отворения саркофаг. Или по-скоро заради липсата на такова.

— Празен! — възкликна младият монах. — Празен е! Франц скочи във фургона и впери поглед в разтрошения от сарацинската стрела саркофаг.

— И тук няма нищо — възкликна и се свлече на колене. — Реликвите? Какво е станало? — Обърна се към Йоаким и разчете липсата на изненада в очите му. — Знаел си!

Йоаким пак погледна към препускащите към тях коне. Керванът беше само примамка, начин да преметнат хората на черния папа. Истинският пратеник беше тръгнал ден преди тях с мулета; истинските реликви бяха увити в грубо тъкано платно и скрити в бала сено.

Йоаким се обърна и погледна през долината към Фиерабра. Сарацинът може и да получеше дозата си кръв този ден, но черният папа никога нямаше да получи реликвите.