Джеймс Ролинс - Карта от кости

Никога.

В наши дни

22 юли, 23:46

Кьолн, Германия

Наближаваше полунощ. Джейсън подаде айпода 1 1 От iPod — вид цифров плеър на „Applе“. — Б. пр. си на Манди.

— Чуй! Новият сингъл на Годсмак. Даже в Щатите не са го пуснали още. Супер, а?

Реакцията на Манди не оправда очакванията му. Тя само сви безразлично рамене, но все пак взе предложените й миниатюрни слушалки, приглади черната си коса с боядисани в розово връхчета и ги пъхна в ушите си. Движението разтвори сакото й достатъчно, за да се видят очертаните под те-ниската кръгли като ябълчици гърди.

Джейсън ги зяпна.

— Нищо не чувам — каза Манди, въздъхна уморено и вдигна вежда.

„O!“ Джейсън погледна айпода и натисна „play“.

Опря ръце зад себе си. Двамата седяха на рехавата тревица, обточваща открития площад — пешеходната зона Домворплац. В центъра му се издигаше огромната готическа катедрала.

Джейсън плъзна поглед по двете еднакви кули и украсата им от ред след ред мраморни барелефи — движеха се по цялата скала от религиозното до мистичното. Сега, през нощта и осветена отдолу, катедралата изглеждаше зловеща, сякаш нещо древно се е надигнало дълбоко изпод земята, нещо не от този свят.

Джейсън — чуваше тихичката мелодия от слушалките на айпода — наблюдаваше Манди. И двамата учеха в Бостън Колидж и сега, през лятната ваканция, обикаляха с раници на гръб Германия и Австрия. Пътуваха с още двама приятели, Бренда и Карл, но те се интересуваха повече от местните кръчми, отколкото от среднощната меса. Манди обаче беше ревностна католичка. Среднощни меси се провеждаха само на някои религиозни празници и всеки път на месата присъстваше самият архиепископ на Кьолн, както и тази нощ — на празника на тримата влъхви. Манди държеше да присъства.

Макар да беше протестант, Джейсън се беше съгласил да я придружи.

Чакаха да стане полунощ. Манди си тактуваше леко с глава. На Джейсън му харесваше как се полюшва бретонът и и как долната й устна се издава леко напред. И изведнъж усети нещо да докосва ръката му. Манди се беше поместила малко по към него и ръката й за миг беше докоснала неговата. Очите й обаче си оставаха приковани в катедралата.

Джейсън затаи дъх.

През последните десет дни двамата все по-често оставаха сами. Преди екскурзията бяха просто познати. Манди и Бренда бяха приятелки още от гимназията, а Карл и Джейсън бяха съквартиранти. Карл и Бренда бяха гаджета отскоро и предпочетоха да не пътуват сами от страх крехката им още връзка да не се вгорчи по време на пътуването.

Това не се беше случило.

Така че Джейсън и Манди често обикаляха забележителностите сами.

Не че Джейсън имаше нещо против. В колежа беше изучавал история на изкуството. Манди специализираше евро-пеистика. И тук суховатите текстове в учебниците им придобиваха плът и обем, тежест и реалност. Понеже споделяха общо влечение към откритията, скоро стана ясно, че им е приятно да са заедно.

Джейсън внимаваше да не поглежда към ръката й — само премести своята малко по-близо. Нощта наистина ли беше станала малко по-светла?

За жалост песента свърши твърде скоро. Манди поизправи гръб, дръпна ръката си да свали слушалките и прошепна:

— По-добре да влизаме вече. — И кимна към хората, които се нижеха през отворената врата на катедралата. Стана, закопча консервативно черното си сако върху ярката си тениска, приглади дългата си до глезените пола и прибра розовите връхчета на косата си зад ушите. И само за миг се превърна от екстравагантна колежанка в примерна възпитанич-ка на католическо училище.

Джейсън зяпна ококорено внезапната трансформация. С черните си дънки и светлото си яке изведнъж се почувства твърде неподходящо облечен за религиозната служба.

— Добре си си — каза Манди. Изглежда, беше доловила притеснението му.

— Да бе — измърмори той.

Събраха си нещата, хвърлиха кутийките от кола в близкото кошче и тръгнаха през павирания Домворплац.

— Guten Abend — поздрави ги на вратата един облечен в черно расо свещеник. — Willkommen.

— Danke — промърмори Манди, докато се качваха по стъпалата.

Светлина от свещи се лееше през отворената врата на катедралата, трептеше по каменните стъпала и сякаш засилваше усещането за древност. През деня бяха разгледали катедралата и екскурзоводът им беше обяснил, че строежът й е започнал през тринадесети век. Трудно беше да осмислиш толкова дълъг период.

Окъпан от светлината на свещите, Джейсън мина през тежките резбовани врати и последва Манди в преддверието. Тя топна пръсти в съда със светената вода и се прекръсти. Джейсън изведнъж се почувства неудобно — съзнаваше, че тази вяра не е неговата. Беше натрапник тук. Страх го беше да не сбърка нещо и да изложи и себе си, и Манди.