Джеймс Ролинс - Карта от кости

Искаше му се да се скрие някъде. Беше поел командването на организацията само преди осем месеца. И през повечето от тях се беше занимавал с реорганизирането й и повишаването на сигурността, след като Сигма беше инфилтрирана от международен картел, познат като Гилдията. Нямаше как да се установи каква информация е била отклонена, продадена или разпространена през този период, така че всичко трябваше да бъде очистено и изградено наново от нулата. Дори централното командване беше изтеглено от Арлингтън и преместено в един подземен лабиринт тук, във Вашингтон.

Всъщност Пейнтър беше дошъл рано тази сутрин, за да си разопакова кашоните в новия си кабинет — и беше получил това спешно съобщение от сателитното разузнаване.

Гледаше втренчено монитора с образа от сателита.

Капан.

Той знаеше какво прави Гилдията. Преди месец беше пратил оперативни агенти на терен, първите за повече от година. Нещо като тест. Два екипа. Един в Лос Анджелис да проучи как и защо се е изгубила една ядрена база данни… и другия в собствения си заден двор, във Форт Детрик, само на час път от Вашингтон.

Атаката на Гилдията целеше да разтърси Сигма и шефа й. Да докаже, че Гилдията все още е в състояние да подрони дейността на Сигма. С надеждата да принуди Сигма да се оттегли отново, да се прегрупира, а и дори да се разпусне. Ако групата на Пейнтър не функционираше, шансът на Гилдията за необезпокоявана дейност нарастваше многократно.

Това не биваше да се случи.

Пейнтър спря и се обърна към заместника си — не беше нужно да пита, защото въпросът беше изписан ясно на лицето му.

— Не мога да се свържа — каза Логан и кимна към телефона. — Нито един номер в базата не отговаря.

Без съмнение и това беше дело на Гилдията…

Пейнтър впери очи в папката с досието на мисията на бюрото. На корицата й имаше самотна гръцка буква.

Σ

В математиката гръцката буква сигма беше символ за „сумата от всички части“, събирането на различни множества в едно цяло. Тя беше емблематична и за организацията, която ръководеше Пейнтър — Сигма Форс.

Сигма оперираше под шапката на АИОП — отдела за изследователска и развойна дейност на министерството на отбраната — и бе скритата ръка на агенцията в реалния свят, пращана да охранява, придобива или неутрализира жизненоважни за сигурността на Щатите технологии. Щатните й служители бяха свръхсекретен екип от бивши агенти на специалните сили, подбирани специално и подлагани на безмилостна подготовка по бързата процедура, подготовка, която покриваше широк кръг от научни дисциплини и създаваше военизиран екип от технически подготвени оперативни агенти.

Или, по-просто казано, учени-убийци.

Пейнтър отвори папката. Най-отгоре беше досието на ръководещия мисията.

Доктор и капитан Грейсън Пиърс.

Снимката на агента го гледаше от горния десен ъгъл на страницата. Снимали го бяха по време на едногодишния му престой в Левънуърт. Остригана почти до голо тъмна коса, гневни сини очи. Уелският му произход си личеше по изпъкналите скули, широките очи и силната челюст. Червендалестият му тен обаче си беше сто процента тексаски, лице, обжарено от слънцето сред сухите хълмове.

Пейнтър не си направи труда да разлисти дебелото цели два пръста досие. Знаеше подробностите до последната. Грей Пиърс беше постъпил в армията на осемнайсет, при рейндж-ърите на двайсет и една, и се беше отличил както на бойното поле, така и извън него. После, на двайсет и три, го беше съдил военен съд, защото ударил офицер. Пейнтър знаеше и тези подробности, както и предисторията между двамата в Босна. При подобни обстоятелства той сигурно би постъпил по същия начин. Само че в армията правилата бяха като изсечени в гранит. И награждаваният с медали и ордени войник беше лежал една година в Левънуърт.

Само че Грей Пиърс беше твърде ценен, за да го отстранят завинаги.

Обучението и уменията му не биваше да отидат на вятъра.

Сигма го беше прибрала преди три години, директно от затвора.

Сега Грей беше пионка в играта между Гилдията и Сигма.

Пионка, която всеки момент щеше да бъде пожертвана.

— Свързах се с охраната на базата! — каза Логан с огромно облекчение.

— Прехвърли ги…

— Сър! — Техникът скочи, както си беше впрегнат към компютърната конзола с кабела на слушалките. — Улавям слаб аудиосигнал.

— Какво? — Пейнтър пристъпи към него и вдигна ръка в знак да го свърже.

Техникът включи сигнала към колоните. Само слаб глас стигна до тях — видеосигналът си оставаше нечетлив.