Джеймс Ролинс - Карта от кости

Една фраза се различи.

— Мамамустараебатиитъпотията…

05:07

Фредерик, Мериланд

Грей ритна и уцели жената в хълбока. Усети задоволително поддаване, но не чу нищо. Ушите му звънтяха от сблъсъка на куршума с шлема му от кевлар. Изстрелът беше на-пукал наличника като гъста паяжина. Нещо от електрониката беше дало на късо и лявото му ухо направо гореше, да не говорим за вбесяващия статичен шум.

Той обаче не обърна внимание на това.

Измъкна карбонизирания кинжал от канията на китката си и се хвърли под масите. Нов изстрел, не по-силен от хрип-яща кашлица, се промъкна през звънтежа в ушите му. От! ръба на масата се отчупиха трески.

Той излази от другата й страна, приклекна и огледа помещението. Когато я ритна, жената беше изпуснала фенерчето и сега то лежеше на пода и хвърляше сенки във всички посоки. Грей опипа гърдите си. Мястото, където убийцата го беше уцелила с първия изстрел, още го болеше.

Но нямаше кръв.

— Течна телесна броня — извика от сенките жената.

Грей се сниши още повече, опитваше се да определи местоположението й. При гмурването под масата вътрешният дисплей на шлема си беше омешал настройките и холографските му образи примигваха несвързано и нарушаваха чистотата на зрителното му поле, но Грей не смееше да го свали.

Шлемът му беше най-сигурната защита срещу оръжието в ръцете на жената.

Шлемът и комбинезонът му.

Убийцата беше права. „Течна телесна броня“. Изработена от Изследователската лаборатория на американската армия през две хиляди и втора. Тъканта на комбинезона му беше напоена с втвърдяваща течност — твърди микрочастици силиций в разтвор на полиетилен гликол. При нормални движения материята се държеше като течност, но при удар от куршум се втвърдяваше в почти непробиваем щит. Костюмът току-що му беше спасил живота.

Засега поне.

Жената се обади отново, преспокойно, докато бавно описваше кръг по посока на вратата.

— Натъпках сградата с Ц-четири и тротил. Лесна работа — и без това чака ред да я разрушат. Армията на САЩ беше така добра да ми подготви жиците. Аз само промених малко детонатора и вместо да се срути навътре, сега сградата ще предаде богу дух с истинска експлозия.

Грей си представи гейзера от дим и отломки, литнал високо в ясното утринно небе.

— Епруветките с антракс… — измърмори той, но явно достатъчно силно, за да се чуе.

— Стори ми се подходящо да използвам взривните материали на базата като система за токсично заразяване.

„Боже, тази откачалка е превърнала цялата сграда в биологична бомба“.

А и с този силен вятър не само базата беше в опасност, а и близкият град Фредерик.

Трябваше да спре някак тази жена. Но къде беше тя?

Запромъква се предпазливо към вратата, нащрек за пистолета й, макар че това не биваше да го спира сега. Залогът беше твърде голям. Опита се да превключи на нощно виждане, но си заслужи само нова искра до ухото. Вътрешният дисплей продължаваше да примигва, заслепяваше го на моменти и му пречеше.

Майната му.

Грей отвори с палец заключващия механизъм и ядно смъкна шлема.

Въздухът миришеше едновременно на мухъл и на дезинфектанти. Ниско приведен, Грей държеше шлема в едната си ръка и кинжала в другата. Стигна до задната стена и се запромъква към люлеещата се врата. Виждаше достатъчно добре, за да е сигурен, че не е помръднала. Убийцата още беше в помещението.

Къде обаче?

И как би могъл да я спре? Стисна дръжката на ножа. Кинжал срещу пистолет. Кофти ситуация.

Долови леко разместване на сенките близо до вратата. Спря и застина неподвижно. Жената клечеше на метър от вратата, зад прикритието на една маса.

Водниста светлина се сипваше откъм коридора през прозорците на двойната врата. Зората наближаваше и бавно гонеше мрака от коридора. За да избяга, жената трябваше да се открие на по-светлия фон. Засега се придържаше към сенките на лабораторията без прозорци и можеше само да гадае дали противникът й е въоръжен, или не.

Грей трябваше да спре дай играе по гайдата на тази Лейди Дракон.

С широк замах метна шлема към отсрещната страна на лабораторията. Шлемът се стовари с трясък и дрънчене на стъкло — беше счупил един от старите резервоари.

Грей хукна към позицията й. Разполагаше само със секунди.

Тя изскочи от скривалището си, завъртя се в движение и стреля по посока на шума. Едновременно с това отскочи към вратата, сякаш да използва отката на пистолета си като начална скорост.