Джеймс Ролинс - Карта от кости

Приготви се за сблъсъка.

Два етажа по-ниско и седем метра навън сферичният покрив на Осмата топка се надигна да го посрещне. Стоманеното кълбо с вместимост един милион литра лъщеше от утринната роса.

Той се изви във въздуха, защото гравитацията теглеше по-тежкия му торс надолу и краката му изоставаха, а това не беше добре.

После времето се забърза. Или пък беше той.

Краката му се удариха в повърхността на сферата. Течната телесна броня се циментира около глезените му, за да ги предпази от счупване. Инерцията го тласна напред и той се пльосна по корем с разперени ръце. Само че не беше уцелил центъра на сферичния покрив, а дъгата най-близо до сграда 470.

Задраска трескаво с пръсти, но нямаше за какво да се хване, нямаше сцепление.

Тялото му се плъзна надолу по хлъзгавата от росата стомана, леко извито. Той разтвори крака и провлече носовете на ботушите си за по-голямо триене. А после всичко отиде по дяволите и той вече падаше по стръмната дъга.

С притисната в стоманата буза, Грейсън не видя висящата пътечка, докато не се удари в нея. Първо с левия си крак, после и тялото му се срина отгоре. Падна на ръце и колене върху металното скеле, издигнато около екватора на стоманения глобус. Изправи се с мъка, краката му се подгъваха от напрежението и страха.

Не можеше да повярва, че е жив.

Огледа извивката на сферата, докато вадеше биологичната бомба от чантичката на кръста си. Повърхността на кухия глобус беше надупчена от люкове, през които учените навремето бяха наблюдавали биологичните експерименти, провеждани вътре. През всичките години на редовна употреба нито един патоген не беше избягал от сферичния резервоар.

Грей се молеше тази сутрин да стане същото.

Погледна към бомбата в ръката си:

00:18.

Нямаше време за псувни, така че хукна по външната висяща пътечка да намери входен шлюз. Откри го половин полукълбо по-нататък. Стоманена врата с люк. Хукна към нея, хвана дръжката и дръпна.

Нищо. Вратата не помръдна.

Беше заключена.

05:15

Вашингтон

Пейнтър гледаше как Грейсън се бори с шлюза на гигантската сфера. Не му убягна трескавото напрежение, разпозна и разбра неотложността на момента. Беше видял колегата си да вади взривното устройство от комина. Знаеше каква е целта на мисията — да примамят на светло заподозрян трафикант на патогени с бойно приложение.

Не се съмняваше какъв вид смърт дебне във вътрешността на бомбата.

Антракс.

Грейсън очевидно не можеше да изключи устройството и по-късно да се отърве безопасно от него.

Късметът му изневеряваше.

Въпросът беше с колко време разполага?

05:15

Фредерик, Мериланд

00:18

Грейсън хукна отново. Може би имаше и друг шлюз. Трополеше по пътечката. Все едно тичаше със ски обувки — глезените му още бяха циментирани в оковите на телесната броня.

Още половин полукълбо.

И втори шлюз, право напред.

— Стой! Охраната на базата.

Силният суров звук на мегафона почти го накара да се подчини. Почти. Продължи да тича. Лъч на прожектор се плисна отгоре му.

— Спри или ще стреляме! Нямаше време да преговаря.

Оглушителен звън на стрелба с автоматично оръжие обсипа сферата, няколко куршума рикошираха мелодично във висящата пътечка. Нито един твърде близо. Предупредителни изстрели.

Стигна до втория шлюз, стисна дръжката, завъртя я и дръпна.

Шлюзът заяде за част от секундата, после се отвори с пукот. Грей само дето не се разхленчи от облекчение.

Метна устройството в кухата вътрешност на сферата, затръшна вратата, която се заключи автоматично, после облегна гръб на нея, плъзна се надолу и седна.

— Не мърдай!

Изобщо нямаше намерение да мърда. Добре си му беше седнал. Усети леко потръпване с гърба си. Сферата иззвънтя като камбана. Устройството се беше взривило в херметично затворената й вътрешност.

Но това беше само началният акорд на гръмовна симфония.

Като сблъсък на титанични богове серия от мощни експлозии разтърси земята.

Бум… бум… бум…

Последователни, през равни интервали, по всички правила на изкуството.

Подготвеното разрушаване на сграда 470.

Макар и от другата страна на сферата, Грей усети лекото всмукване, после и великанската, последна въздишка на обречената сграда. Плътна стена от прах и отломки се ливна навън от епицентъра на сриващото се здание. Грей вдигна поглед тъкмо навреме, за да види как огромен гейзер от дим и прах разцъфва в небето, после се понася с вятъра.