Джеймс Ролинс - Карта от кости

Само че този вятър не носеше смърт.

Последна експлозия изтрещя откъм умиращата сграда. Чу се трополене на тухли и камък — каменна лавина. Земята сякаш подскочи под него… после се чу нов звук.

Скърцане на метал.

Блъсната от експлозията и с разтърсени основи, Осмата топка се наклони — две от подпорите й изпукаха и се изкривиха, сякаш сферата се мъчеше да коленичи. Цялата конструкция се килна към улицата.

Изпукаха още подпори.

Осмата топка падаше и вече нищо не можеше да я спре.

Сферата с вместимост един милион литра се люшна към редицата джипове на охраната.

А Грей се падаше директно под нея.

Скочи и залази трескаво по накланящата се пътечка с надеждата да се махне от мястото на сблъсъка. Но сферата се завърташе и наклонът стана твърде стръмен. Висящата пътечка се превърна в стълба. Грейсън се хвана за металната рамка и запъна крака във вертикалните подпори на парапета. Трябваше да се измъкне някак изпод сянката на смазващата тежест.

Направи един последен отчаян скок, успя да се хване с ръце и да запъне отново краката си.

Осмата топка се удари в моравата в предната част на двора и потъна в напоената от дъжда глинеста почва. Ударната вълна плъзна по висящата пътечка и изхвърли Грей настрани. Той прелетя няколко метра и падна по гръб върху меката морава. Висял бе само на няколко метра от земята.

Надигна се и се опря на лакът.

Джиповете на охраната се бяха изтеглили навреме изпод падащата сфера.

Но скоро щяха да се върнат. И не биваше да го заварят тук.

Грей стана, изохка и закуцука към димния плащ на срутената сграда. Чак сега чу алармите — пищяха из цялата база. Съблече в движение комбинезона си и закачи идентификационните карти на цивилните си дрехи отдолу. Затича през двора, към следващата сграда, към нишата, където беше оставил мотоциклета си.

Завари го невредим.

Преметна крак през седалката и включи запалването. Двигателят замърка доволно. Посегна към газта и спря. Нещо беше закачено на дръжката. Той го откачи, огледа го за миг, после го пъхна в джоба си.

„По дяволите…“ Даде газ и зави в съседната уличка. За момента поне пътят изглеждаше чист. Приведе се напред, форсира мотора и се стрелна между тъмните сгради. Стигна до Портър Стрийт и изви рязко наляво в обратен завой. По улицата се виждаха само няколко коли. И нито една не изглеждаше да е на военната полиция.

Той ги подмина на зигзаг и отпраши към по-рядко населената част на базата около езеро Налин — парк с полегати хълмчета и кръпки широколистна гора.

Щеше да изчака врявата да позатихне и тогава да се измъкне. За момента беше в безопасност. Глождеше го само онова нещо в джоба му, което беше свалил от дръжката на мотоциклета.

Сребърна верижка… с драконов медальон.

05:48

Вашингтон

Пейнтър се дръпна от сателитната конзола. Техникът беше уловил бягството на Грейсън, появил се с мотоциклета си от прашния облак. Логан още беше на телефона и предаваше нареждане за отбой по серия обезопасени канали. По заповед отгоре неприятностите в базата щяха да бъдат отдадени на грешки в комуникацията, стари експлозиви и лошо миниране.

Името на Сигма Форс нямаше да се появи никъде.

Сателитният техник държеше слушалката до ухото си.

— Сър, телефонно обаждане от директора на АИОП.

— Прехвърли го тук. — Пейнтър вдигна слушалката на друг телефон и изчака прехвърлянето на кодираната комуникация.

Техникът му кимна и мъртвият ефир в слушалката отведнъж оживя. Макар никой да не заговори отсреща, Пейнтър усети присъствието на своя наставник и командир.

— Директор Макнайт? — каза той; подозираше, че директорът се обажда да научи подробности за мисията.

Подозрението му се оказа погрешно. Ясно долови потреса в гласа на шефа си.

— Пейнтър, току-що получих разузнавателни данни от Германия. Многобройни жертви. Загинали при необичайни обстоятелства в една катедрала. Трябва ни екип на терен там, преди да е паднала нощта.

— Толкова бързо?

— След четвърт час ще имаш подробностите. Ще ни трябва най-добрият ти агент да оглави екипа.

Пейнтър погледна сателитния монитор. Мотоциклетът се плъзгаше през хълмчетата, фаровете му намигаха през редкия балдахин на дърветата.

— Мисля, че имам човека, който ви трябва. Мога ли да попитам защо е тази спешност?

— Обадиха ни се рано тази сутрин с молба Сигма да разследва инцидента в Германия. Твоята група беше назована изрично.

— Назована? От кого?