Джеймс Ролинс - Карта от кости

Рейчъл тръгна след водачката си, стигна до ниския вход и се приведе. Изправи се в пещероподобно помещение. Осветено от карбидни лампи и фенери, то беше с висок куполообразен таван, изграден от изсечени блокове вулканичен туф, грубо снадени с хоросан. Изкуствена пещера. Явно храм от римско време.

Рейчъл пристъпи в помещението. Мисълта за огромната тежест на базиликата отгоре не я напускаше нито за миг. Посветена през дванайсети век на свети Климент, църквата била построена върху по-раншна базилика, датираща от четвърти век. Но дори и тази древна църква криеше една още по-дълбока мистерия — руините на римски сграден комплекс от първи век, който включваше и този езически храм. Такова надстрояване не беше нещо необичайно — религията да погребва предишната, римска история на пластове.

Рейчъл усети познатото й вълнение, сякаш времето я притискаше също толкова осезаемо като каменните блокове на базиликата. Макар столетията да се бяха погребали едно друго, всички те бяха тук. Най-ранната история на човечеството, запазена в камък и мълчание. Тази катедрала беше богата колкото и другата над нея.

— Това са двамата ми студенти — каза Джованна. — Тиа и Роберто.

Рейчъл проследи погледа на жената в полумрака, сведе очи и откри клечащите фигури на младежите, и двамата тъмнокоси и облечени с еднакво омърляни гащеризони. Прекъснаха заниманието си — описване на керамични чирепи — и станаха да ги посрещнат. Все така стиснала обувките си в едната ръка, Рейчъл се здрависа с тях. Макар и студенти, и двамата не изглеждаха на повече от петнайсет. Или пък й се струваше така, защото току-що беше навършила трийсет и всички й изглеждаха млади — с изключение на самата нея.

— Насам — каза Джованна и поведе Рейчъл към една ниша в отсрещната стена. — Изглежда, крадците са направили удара си по време на снощната буря.

Джованна насочи фенерчето си към една мраморна фигура. Фигурата беше висока приблизително метър — или щеше да е, ако главата й не липсваше. Останали бяха само торсът, краката и стърчащ каменен фалос. Римски бог на плодородието.

Джованна поклати глава.

— Истинска трагедия. Това беше единствената непокътната статуя, която открихме тук.

Рейчъл разбираше възмущението й. Протегна ръка и прокара пръсти по остатъка от врата на статуята. Усети позната грапавина и измърмори:

— Ножовка.

Ножовката беше любимият инструмент на съвременните иманяри при оскверняването на гробове — лесно се работи с нея и още по-лесно можеш да я скриеш. Само с този простичък инструмент крадците крадяха, повреждаха и осакатяваха произведения на изкуството из цял Рим. Кражбата се извършваше буквално за секунди, често пред очите на всички, понякога дори зад гърба на музейния куратор. И парите си струваха риска. Търговията с крадени антики се беше оказала доходен бизнес, надминавай само от наркотиците, прането на пари и търговията с оръжие. По тази причина военните бяха създали Comando Carabinieri Tutela Patrimonio Culturale — Службата за опазване на културното наследство — още през 1992 — ра. Службата работеше в съдействие с Интерпол и се опитваше да намали поне в някаква степен незаконния трафик.

Рейчъл клекна пред статуята и усети познато жегване в стомаха. Малко тук и малко там, римската история постепенно биваше заличавана. А това беше престъпление срещу самото време.

— Ars longa, vita brevis — прошепна тя, цитирайки Хипократ. Един от любимите й цитати. „Животът е кратък, изкуството — вечно“.

— Наистина — горчиво рече Джованна. — Беше великолепна находка. Рисунъкът на длетото, чистият детайл, дело на истински майстор. Да я осакатят толкова жестоко…

— Защо не са откраднали цялата статуя? — попита Тиа. — Поне е щяла да се запази непокътната.

Рейчъл потупа фалическата издатина на статуята с една от обувките си.

— Въпреки удобната дръжка тук артефактът е твърде голям. Крадецът сигурно предварително се е бил свързал с международен търговец. Много по-лесно ще е да прекарат само главата през границата.

— Има ли някаква надежда да си я върнем? — попита Джованна.

Рейчъл ней даде никакви фалшиви обещания. От шестте хиляди откраднати миналата година антики бяха открити само шепа.

— Ще ми трябват снимки на статуята преди осакатяването, които да пратя на Интерпол, за предпочитане б близък план на главата.

— Имаме дигитална база данни — каза преподавателката. — Мога да ви пратя снимки по електронната поща.

Рейчъл кимна и пак насочи вниманието си към обезглавената статуя.