Джеймс Ролинс - Карта от кости

— Или пък нашият Роберто може просто да ни каже какво е направил с главата.

Преподавателката стрелна с поглед младежа. Роберто отстъпи крачка назад.

— Ка… какво? — Погледът му се плъзна из помещението, после се спря на преподавателката му. — Profesore… повярвайте ми, нищо не знам. Това е абсурдно!

Рейчъл продължаваше да се взира в обезглавената статуя… и в единствената улика, с която разполагаше. Беше преценила риска — дали да изиграе коза си сега, или по-късно, в управлението. Но последното би означавало да разпита всички замесени, да свали показанията им, цяла планина бумащина. Затвори очи и се замисли за обяда, който явно щеше да пропусне. Освен това единствената й надежда да върне главата на статуята беше в бързината.

Отвори очи и заговори на статуята:

— Знаете ли, че шестдесет и четири процента от всички археологически кражби се извършват от хора, които участват в разкопките? — Обърна се към тримата.

Джованна се намръщи.

— Едва ли наистина вярвате, че Роберто…

— Кога открихте статуята? — попита Рейчъл.

— Д… два дни, преди два дни. Но съобщих за откритието в уебсайта на Неаполския университет. Много хора са знаели.

— Но колко от тях са знаели, че обектът няма да се охранява по време на снощната буря? — Рейчъл фокусираше вниманието си върху един човек. — Роберто, имаш ли да кажеш нещо?

Лицето му беше неподвижна маска на пълно изумление.

— Аз… не… нямам нищо общо с това. Рейчъл свали радиостанцията от колана си.

— Тогава няма да имаш нищо против да претърсим квартирата ти, нали? Току-виж открием ножовка, по чиито зъбци има достатъчно останал мраморен прах за сравнение с мрамора на тази статуя.

Познат безумен поглед се намести в очите му.

— Аз… аз…

— Минималната присъда е пет години — притисна го тя. — Без право на обжалване.

Видя как момчето пребледня въпреки слабата светлина на лампите.

— Освен ако не съдействаш, разбира се. Тогава може да се пледира за снизходителност.

Той поклати глава, но не стана ясно какво отрича.

— Е, дадох ти шанс. — Тя вдигна радиостанцията към устата си и натисна копчето. Статичният шум изграчи в просторното помещение.

— Не! — Роберто вдигна ръка да я спре, както беше предполагала, че ще направи. Погледът му се сведе към земята.

Проточи се дълго мълчание. Рейчъл не го наруши. Остави нарастващото напрежение да свърши своето. Накрая Роберто изпъшка:

— Аз… имах дългове… дългове от хазарт. Нямах избор.

— Dio Mio — възкликна преподавателката и вдигна ръка към челото си. — O, Роберто, как можа?

Студентът нямаше какво да каже.

Рейчъл познаваше натиска, на който е било подложено момчето. Не беше нещо необичайно. Такива като него бяха само тънка вейка в една много по-голяма организация, толкова нашироко разпространена и враснала се толкова дълбоко, че никога не биха могли да я изкоренят напълно. Оставаше им само да скубят плевелите.

Тя пак вдигна радиостанцията до устата си.

— Карабинер Жерард, идвам при вас с човек, който има допълнителна информация по случая. — … capito, Tenente…

Рейчъл изключи радиото. Роберто стоеше, скрил лице в ръцете си, и мълчаливо оплакваше съсипаната си кариера.

— Как разбрахте, че… — почна Джованна.

Рейчъл не си направи труда да обясни, че твърде често членовете на организираната престъпност изнудват, подмамват или принуждават към съдействие членове на археологическите екипи. Тази корупция беше пуснала метастази навсякъде и обикновено се целеше в неосведомените и наивните.

Обърна гръб на Роберто. Често стигаше само да се определи кой член на изследователския екип е най-слабата му брънка. В случая с младежа тя беше стигнала до заключението си въз основа на предишния си опит, после го беше подложила на натиск да провери дали е била права. Поела бе известен риск, като бе изиграла коза си толкова рано. Ами ако не беше Роберто, а Тиа? Докато Рейчъл установи, че е тръгнала по погрешна следа, Тиа можеше да предупреди купувачите си. А можеше да е и Джованна, да добавяше нещо към университетската си заплата чрез продажбата на собственото си откритие? Нещата можеха да се объркат по много начини. Но Рейчъл се беше научила, че без риск успехът често ти се изплъзва.

Джованна продължаваше да я гледа със същия въпрос в очите. Как се беше сетила да обвини Роберто?

Рейчъл погледна каменния фалос на статуята. Стъпила бе само на една улика… но затова пък каква.

— Не само горните глави се продават добре на черния пазар. Има огромно търсене за древно изкуство от еротично естество. Надминава четирикратно по продажби по-консервативните телесни части. Подозирам, че нито една от вас двете не би се замислила дори, преди да отреже този внушителен орган, но по някаква причина мъжете не обичат да го правят. Приемат го твърде лично.