Джеймс Ролинс - Карта от кости

Хвърли се към жената.

Не можеше да се надява, че ще я изпържи с ток. И това се случваше само във филмите. Не това беше целта му. Всъщност Грей се надяваше, че който и да е използвал последен масата, е оставил лампата включена.

Лейди Дракон седеше върху счупената лампа, ръката й бе протегната към него, пистолетът — насочен. Натисна спусъка, но не уцели. Единият прозорец на люлеещата се врата се пръсна.

Грей се отдръпна встрани от обсега й. Жената не беше в състояние да го следи с пистолета. Беше застинала, неспособна да помръдне.

— Течна телесна броня — повтори думите й. — Течната й част я прави еластична, но си има и един недостатък. — Приближи я отстрани и й взе пистолета. — Пропиленгликолът е алкохол. Добър проводник на електричество. Дори малък заряд като от счупена крушка се разнася по костюма за секунди. И костюмът реагира като при всяко друго нападение.

Ритна я в подбедрицата. Костюмът беше твърд като камък.

— Втвърдява се целият.

Собственият й костюм се беше превърнал в неин затвор.

Грей я претърси бързо. Тя се мъчеше да помръдне. С цената на много усилия би могла да постигне нещо, но не повече от ръждясалия Тенекиен човек от „Магьосника от Оз“.

Отказа се. Лицето й се беше зачервило от напрежение.

— Няма да откриеш детонатор. Всичко е включено към таймер. Нагласен за… — Очите й се сведоха към часовника на китката й. — След две минути. Няма начин да деактивираш всички заряди.

Грей видя цифрите на часовника й да падат под 02:00.

И нейният живот беше обвързан с тези цифри. Грей видя в очите й да блясва страх — убийца или не, тя беше човешко същество, което се боеше от собствената си смъртност, — но останалата част от лицето й само се втвърди още повече, сякаш за да е в унисон с костюма й.

— Къде са епруветките?

Знаеше, че няма да му каже. Но следеше внимателно очите й. За част от секундата те помръднаха леко нагоре, после се фокусираха върху него.

Покривът.

Имаше смисъл. Друго потвърждение не му трябваше. Антраксът — Bacillus anthracis — беше чувствителен на топлина. Ако бе искала фонтанът от токсични спори да се разпростре навън преди взрива, епруветките трябваше да са някъде нависоко, та първоначалната ударна вълна да ги улови и да ги изстреля към небето. Не би рискувала горещината от взрива да изпържи превърнатите в оръжие бактерии.

Преди да е помръднал, тя го заплю и го уцели по бузата.

Грей не си направи труда да се избърше.

Нямаше време за това.

01:48

Стана и хукна към вратата.

— Няма да успееш! — извика тя след него. Изглежда, се беше сетила, че се опитва да обезвреди биологичната бомба, а не е хукнал да си спасява живота. И по някаква причина това го вбеси. Все едно го познаваше достатъчно добре, за да стигне до този извод.

Хукна по коридора и се хлъзна към стълбите. Изкачи на бегом двата етажа до покрива. Изходът беше модифициран според изискванията на Агенцията за трудова безопасност. Паник-лост запречваше вратата, с цел бърза евакуация в случай на пожар.

Паниката много добре описваше настоящия момент.

Той удари лоста — алармена система зави пронизително — и изскочи в сивкавото утро. Покривът беше залят с асфалт. Пясък хрущеше под ботушите му. Той се огледа. Имаше твърде много места, където да скриеш няколко епруветки — въздухоотводи, комини, сателитни чинии.

Къде?

Времето изтичаше.

05:13

Вашингтон

— На покрива е! — каза техникът и заби пръст в монитора със сателитния образ.

Пейнтър се наведе напред и видя на екрана дребна движеща се фигурка. Какво правеше Грейсън на покрива? Пейнтър огледа района в непосредствена близост.

— Някакъв признак да го преследват?

— Нищо такова не засичам, сър. Логан се обади откъм телефона:

— Охраната на базата докладва, че в сграда 470 се е включила противопожарна аларма.

— Сигурно е задействал алармата при изхода — вметна техникът.

— Можеш ли да приближиш образа? — попита Пейнтър. Техникът кимна и образът се разшири, центриран върху Грейсън Пиърс. Шлема му го нямаше. Лявото му ухо изглеждаше изцапано с нещо… с кръв. Той все така стоеше до изхода.

— Какво прави? — попита техникът.

— Охраната на базата праща екип при сградата — докладва Логан.

Пейнтър поклати глава. Някаква студена увереност вледени кръвта му.

— Кажи им да не припарват там. И да евакуират всички в близост до сградата.

— Сър?

— Действай.

05:14

Фредерик, Мериланд

Грей внимаваше краката му да са точно под него, ръцете — разперени за равновесие. Летеше към земята. Молеше се законите на физиката, скоростта, траекторията и векторният анализ да не му изневерят.