Джеймс Ролинс - Карта от кости

Приближаването му явно бе забелязано.

Нова светлина просветна откъм помещението, ярка, и той изключи нощното виждане. Фенерче. Примигна три пъти.

Сигнал.

Грей се приближи до вратата и бутна с крак едното крило. Мушна се през тесния отвор.

— Насам — каза спокойно нечий глас. Грей за пръв път чуваше гласа на свръзката си на живо. До този момент гласът неизменно биваше електронно заглушен в параноичен стремеж към анонимност.

Гласът беше женски. Всичките му сетива се включиха на максимална готовност. Не обичаше изненадите.

Мина през лабиринт от маси с вдигнати върху тях столове.

Жената седеше на една маса. Другите столове още стояха обърнати на плота й. С изключение на един. От другата страна на масата. Столът помръдна, когато жената го подритна.

— Седни.

Грей беше очаквал да се срещне с притеснен учен, решил да изкара нещо допълнително към заплатата си. Напоследък ставаше все по-лесно да купиш изменник в центровете за върхови изследвания.

ИМИИЗАСАЩ не правеше изключение… само че тук измяната можеше да доведе до хилядократно по-смъртоносни резултати. Всяка епруветка за продан, ако бъдеше разпръсната правилно в метро или на автобусна спирка, можеше да убие хиляди хора.

А тази жена продаваше петнайсет.

Той седна на стола и остави торбата с парите на масата.

Жената беше азиатка… не, евразийка. Очите й не бяха толкова дръпнати, кожата й имаше тъмен цвят, като силен слънчев тен с красив бронзов оттенък. Облечена беше с черен гащеризон с поло яка, не много различен от неговия, прилепнал по стройно гъвкаво тяло. Сребърен медальон висеше на шията й, още по-светъл на черния фон, с фигурка на извит дракон. Грей я огледа. Лицето на Лейди Дракон не беше изопнато и напрегнато като неговото, а по-скоро отегчено до смърт.

Разбира се, източникът на тази показна самоувереност може и да беше деветмилиметровият зигзауер, насочен към гърдите му и снабден със заглушител. Но не оръжието, а следващите й думи му смразиха кръвта.

— Добър вечер, капитан Пиърс.

Да чуе собственото си име и чина си от устата й?! Той се смая.

„Щом знае това…“

Вече се движеше… и вече беше закъснял.

Пистолетът стреля почти от упор.

Ударът отхвърли тялото му назад, заедно със стола. Той падна по гръб, краката му се оплетоха в краката на стола. Болка смазваше гърдите му и не му позволяваше да си поеме дъх. Усети в устата си вкус на кръв.

Предаден…

Тя заобиколи масата и се наведе над него, все така с насочен пистолет, за всеки случай. Сребърният медал ьон с дракона се полюшваше и хвърляше ярки отблясъци.

— Подозирам, че записваш всичко това чрез шлема си, капитан Пиърс. Може би предаваш дори до Вашингтон… до Сигма. Нямаш нищо против да си щипна малко ефирно време, нали?

Той не беше в положение да възразява. Жената се наведе още по-близо.

— През следващите десет минути Гилдията ще затвори напълно Форт Детрик. Ще зарази цялата база с антракс. Отплата за намесата на Сигма в нашата оманска операция. Но на вашия директор, Пейнтър Кроу, дължа нещо повече. Нещо лично. Това е за моята сестра в борбата, Касандра Санчес.

Пистолетът се вдигна към наличника му.

— Кръв за кръв.

Тя натисна спусъка.

05:02

Вашингтон

На четиридесет и две мили оттам предаваният от сателит образ прекъсна.

— Къде е подкреплението му? — Пейнтър Кроу го каза твърдо, след като преглътна серия ругатни. Паниката нямаше да им помогне с нищо.

— Още са на десет минути от него.

— Може ли да се възстанови връзката? Техникът поклати глава.

— Изгубихме главния източник от камерата в шлема му. Имаме само изглед към базата от сателита. — Младежът посочи друг монитор, който показваше от птичи поглед черно-бяло изображение на Форт Детрик, центрирано върху вътрешен двор, заобиколен от сгради.

Пейнтър закрачи пред мониторите. Всичко се оказваше капан, заложен за Сигма — и за самия него. — Предупредете охраната на Форт Детрик.

— Сър? — Въпросът дойде от първия му заместник, Логан Грегъри.

Пейнтър разбираше колебанието му. Само шепа от влас-тимащите знаеха за съществуването на Сигма и за агентите, които работеха тук — президентът, началниците на обединеното командване и непосредствените наблюдатели от АИОП. След миналогодишната основна рокада във висшите етажи организацията се наблюдаваше под лупа.

Грешките бяха недопустими.

— Няма да рискувам свой агент — каза Пейнтър. — Обадете им се.

— Слушам, сър. — Логан отиде при телефона. Приличаше повече на калифорнийски сърфист, отколкото на водещ стратег — руса коса, силен тен, атлетичен, макар и поомекнал в областта на корема. Пейнтър беше по-тъмната му сянка, наполовина от местното американско население, черна коса, сини очи. Но нямаше тен. Вече не помнеше кога за последно е излизал на слънце.