Джеймс Ролинс - Карта от кости

Надяваше се Монк да му се обади утре и да му каже, че всичко е минало добре.

Премести тежестта си на единия педал с коляно навън и взе на скорост завоя към Шеста улица. Майка му го беше поканила на обяд.

И макар че можеше да й откаже, имаше нещо, което отлагаше вече твърде дълго. Подмина редицата къщи във викториански стил, сгушили се на шарена сянка под елхи и кленове.

Зави по Батърнат Авеню, качи се на тротоара и натисна спирачките пред алеята на едноетажната къща. Свали си каската и качи велосипеда на верандата.

Извика през мрежестата врата:

— Мамо, тук съм!

Подпря колелото на парапета и отвори вратата.

— В кухнята съм! — извика майка му.

Грей подуши нещо изгоряло. Под таванските греди се беше насъбрал дим.

— Всичко наред ли е? — попита той и тръгна по късия коридор.

Майка му беше с дънки, карирана риза и престилка на кръста. Беше съкратила часовете си в университета наполовина и работеше два дни в седмицата. За да поддържа ситуацията у дома.

Дим изпълваше кухнята.

— Тъкмо правех печени сандвичи със сирене — каза тя; размахваше ръце да разсее пушека. — Обаче се обадиха от университета. И май съм ги оставила твърде дълго на грила.

Грей огледа купчината сандвичи в чинията. Всичките бяха изгорени до черно от едната страна. Опипа един. Сиренето дори не се беше разтопило. Как го правеше това майка му? Да изгори сандвичите, без дори да ги затопли? Сигурно беше нужен особен талант.

— Добре са си — каза Грей.

— Повикай баща си. — Тя размаха кърпата за бърсане на съдове, опитвайки се да разкара дима. — Той е отзад.

— Още къщички за птици? Майка му завъртя театрално очи.

Грей отиде при отворената задна врата и подаде глава навън.

— Татко! Обядът е готов.

— Идвам!

Майка му почна да слага чинии на масата.

— Ще сипеш ли портокалов сок? — помоли го тя. — Трябва да донеса вентилатора.

Грей отиде при хладилника, откри една кутия сок и започна да сипва по чашите. Когато майка му излезе, остави кутията със сока и извади от задния си джоб малко стъклено шишенце.

Сивкавобял прах го изпълваше до половината. Последната амалгама.

С помощта на Монк той беше направил някои проучвания за прахообразните метали в м-състояние и по-точно как смесите стимулирали ендокринната система и изглежда, имали силен положителен ефект върху мозъчните функции: засилвали възприятията, бързината на реакциите… и паметта.

Изтръска съдържанието на шишенцето в една от чашите с портокалов сок и го разбърка с лъжица.

Баща му се появи през задната врата. По косата му имаше стърготини. Изтри ботушите си на черджето, кимна на Грей и се отпусна тежко на един стол.

— Майки ти каза, че ще се връщаш в Италия.

— Само за пет дни — отговори Грей, хвана и трите чаши с двете си ръце и ги занесе на масата. — По работа.

— Хубаво… — Баща му го изгледа. — И кое е момичето?

Грей се стресна и изплиска част от портокаловия сок. Не беше казвал нищо за Рейчъл на баща си. Не знаеше какво точно да му каже. След като бяха отървали кожата, двамата бяха прекарали една нощ в Авиньон, докато се уредят разни подробности от бюрократичен характер, прекарали я бяха сгушени пред малък огън, докато бурята навън изчерпваше горивото си. Не се бяха любили онази нощ, но бяха говорили. Рейчъл му беше разказала семейната си история и разказът й съвсем не беше гладък, а с много прекъсвания и малко сълзи. Все още не можеше да реши какво изпитва към баба си.

Накрая бяха заспали прегърнати.

На сутринта обстоятелствата и задълженията ги бяха разделили.

Какво щеше да стане оттук нататък?

Точно затова отиваше в Рим — да разбере.

И досега се обаждаше всеки ден, понякога по два пъти. Вигор се възстановяваше бързо. След погребението на кардинал Спера го бяха повишили в главен префект на архивите със задачата да отстрани щетите, нанесени от Двора. Миналата седмица Грей беше получил благодарствено писмо от Вигор, но между редовете му беше открил и скрито послание. Под подписа на монсеньора имаше два папски печата, огледални образи един на друг — символите-близнаци на църквата на Тома.

Изглежда, тайната църква си беше намерила нов член, който да замести покойния кардинал.

След това Грей беше изпратил на Вигор златния ключ на Александър, истинския златен ключ, който беше държал дотогава на съхранение в трезора на една египетска банка. Защото кой би го пазил по-добре? Фалшивият ключ, онзи, с който бяха измамили Раул, беше изработен в една от многото занаятчийски работилници на Александрия, прочути с умението си да фалшифицират антики. Изработката му беше отнела по-малко от час, докато Грей беше зает да освобождава Сейчан от подводната гробница на Александър. Не беше посмял да отнесе истинския ключ във Франция, при Драконовия двор.