Джеймс Ролинс - Карта от кости

Грей се приближи и я прегърна през кръста. Тя се облегна на него да почерпи сили.

— Вигор ще се оправи — обещай Грей. — Корав човек е. Щом стигна дотук, ще издържи.

Тя му се усмихна, но беше твърде уморена, за да вложи много чувства в усмивката си.

Бумтящ глас отекна над тях, усилен от рупор:

— Sortez avec vos mains sur la tete! — Заповедта да излязат с ръце на тила прокънтя в просторното подземие.

— Deja vu — въздъхна Монк. — Простете лошия ми френски.

Рейчъл вдигна пушката си.

Последва втора заповед, този път на английски.

— Командир Пиърс, докладвайте за ситуацията. Грей се обърна към другите.

— Невъзможно — промълви Кат.

— Това е директор Кроу — потвърди подозренията й Грей с потрес в гласа.

Обърна се, сви длани около устата си и извика:

— Долу всичко е спокойно! Качваме се! После се обърна към Рейчъл с грейнали очи.

— Свърши ли се? — попита тя.

Вместо отговор той я дръпна към себе си и я целуна. Този път нямаше тайнствена светлина, само силата на ръцете му и устните му върху нейните. Тя потъна в обятията му.

Друга магия не й трябваше.

08:02

Грей ги поведе нагоре.

Монк помагаше на Вигор, прихванал го под мишниците със здравата си ръка. Грей подкрепяше по същия начин Рейчъл. Тя се облягаше тежко на него, но срещу този товар той нямаше нищо против.

Макар и поуспокоен, този път Грей им нареди да не оставят оръжията си. Във втора засада нямаше да влезе. С пушки и пистолети в ръце, те поеха по дългия път към кухнята. Трупове, някои обгорени, други убити от електрически ток, се валяха по пътя им.

— Ние защо не пострадахме? — попита Монк.

— Може би най-долното ниво ни е защитило — предположи Кат.

Грей не искаше да спори с нея, но подозираше, че има и нещо друго. Помнеше щедрия прилив на светлина. Усетил беше нещо повече от обикновени фотони. Може би не чак интелигентност. Но нещо отвъд суровата сила.

— И какво стана с библиотеката? — попита Сейчан и плъзна поглед по оголялото пространство. — Да не е била холограма или нещо такова?

— Не — отговори Грей, без да спира. Имаше си теория по въпроса. — При определени условия, изискващи големи количества енергия, вътре в Майснеровото поле могат да се зародят енергийни потоци. Които влияят не само на гравитацията, както при левитирането, което вече видяхме, а могат да изкривяват пространството. Айнщайн доказал, че гравитацията всъщност закривява пространството. Енергийните потоци създават такъв вихър от гравитация, че той огъва пространството, дори може би го прегъва на две и така е възможно преминаването от едно място на друго.

Грей забеляза невярващите им погледи и добави:

— В НАСА вече работят по този проблем, между другото.

— Дим и огледала — изръмжа Монк. — Според мен това е било — зрителна измама.

— Но къде е отишло всичко? — попита Сейчан.

Вигор се закашля. Рейчъл пристъпи към него. Той й махна да се успокои, че само си е прочиствал гърлото.

— Отишло е там, където не можем да го последваме — изграчи дрезгаво. — Бяхме преценени и оценката не е била в наша полза.

Грей усети, че Рейчъл се кани да обясни за фалшивия ключ. Стисна я лекичко и кимна към вуйчо й, който още не беше свършил. Може би причината не бе единствено във фалшивия ключ. Дали пък Вигор не беше прав? Дали не се бяха домогнали до нещо, за което не бяха готови?

Монсеньорът продължи:

— Древните са търсели източника на първичната светлина, искрата на цялото съществувание. Може би са открили порта към нея или път към постигането й. Говори се, че белият хляб на фараоните е помагал на египетските царе да се отърсват от смъртната си плът и да се въздигат като създания от светлина. Може би древните алхимици накрая се постигнали същото, открили са начин да преминават от този свят в следващия.

— Като пътуването през лабиринта — каза Кат.

— Именно. Лабиринтът може би символизира въздигането им. Оставили са портата тук за други, които да ги последват, но дойдохме ние…

— Твърде рано — прекъсна го изведнъж Рейчъл, сякаш обзета от внезапно вдъхновение.

— Или твърде късно — добави Грей. Думите току-що се бяха появили в главата му, сякаш от нищото, като блясък на фотографска светкавица, която го е ослепила за миг.

Рейчъл го погледна. Вдигна ръка и разтърка челото си.

Той съзря подобно на собственото си объркване в очите й, сякаш и нейните думи бяха дошли по своя воля. Надникна над ръба на нивото към напукания стъклен под долу, после отново обърна поглед към нея.