Джеймс Ролинс - Карта от кости

Грей очакваше да го засипе с хули или заплахи, но лицето на Раул беше изкривено от агония. Сълзи се стичаха по бузите му. Но Грей не мислеше, че смазаното му рамо е причината за този пристъп. Нещо в лицето на Раул се беше променило. Постоянната злоба и презрение бяха изчезнали, заменени от нещо по-меко, по-човешко.

— Не съм искал да бъда опростен — изскимтя потресено той.

Грей се намръщи. „Опростен от кого?“ Спомни си собствените си чувства отпреди малко, когато го беше заляла светлината. „Първичната светлина“. Нещо отвъд способността му за разбиране, отвъд зората на сътворението. Нещо беше променило Раул из основи.

Спомни си за изпитанията със свръхпроводимост, проведени от военноморските сили на САЩ — как мозъкът комуникирал посредством свръхпроводимост, дори запазвал спомени по този начин, съхранявани като енергия или може би като светлина.

Сведе поглед към напукания под. Дали само светлина е била съхранена в свръхпроводимото стъкло, или и нещо друго? Спомни си собствените си усещания в онзи момент. Усещането за нещо по-голямо.

Раул закри лицето си с ръка.

Дали нещо не беше свързало по друг начин жичките в душата му? Възможно ли беше дори за него да има надежда?

Някакво движение привлече погледа му и той моментално съзря опасността.

Понечи да я спре.

Без да му обърне внимание, Сейчан се наведе и взе пистолета на Раул. Насочи го към затиснатия под колоната мъж.

Раул обърна лице към дулото. Изражението му си остана дълбоко объркано, но сега в очите му припламна и искра на неподправен страх. Грей позна този лъскав черен ужас — панически страх не от оръжието, не от болката на смъртта, а от онова, което го чакаше отвъд нея.

— Не! — извика Грей.

Сейчан натисна спусъка. Главата на Раул се блъсна назад в стъклото с трясък, силен като гърмежа на пистолета. Останалите застинаха в потрес.

— Защо? — попита Грей зашеметено и пристъпи напред. Сейчан потърка с дулото раненото си рамо.

— Отплата. Нали помниш, че сключихме сделка, Грей? — Тя кимна към трупа на Раул. — Пък и той сам каза, че не е молил за опрощение.

07:59

Пейнтър чу изстрела, отекнал из целия дворец, и даде знак на френския патрул да спре. Тук все още се водеше сражение.

Беше ли замесен неговият екип?

— Бавно — предупреди той и им махна напред. — Бъдете готови.

Пейнтър беше дошъл във Франция на своя глава. Дори Шон Макнайт не знаеше, че е тук, но връзките на Сигма с Европол му бяха осигурили нужните подкрепления в Марсилия. Работил бе по време на целия презокеански полет, за да открие генерал Ренде, първо в един склад край Авиньон, после и в Папския дворец. Помнеше предупреждението на наставника си, че директорският пост е зад бюрото, а не на терен.

Но онова се отнасяше за Шон.

Не за Пейнтър.

Сега Сигма беше под неговото ръководство, а той си имаше свой начин да решава проблемите. Стисна пистолета си и продължи напред.

Още когато Грей му намекна, че вероятно има изтичане на информация, Пейнтър беше стигнал до едно решение. Да не поставя под съмнение организацията си. Той беше сглобил новата Сигма от нулата. Ако бе имало изтичане, то трябваше да е случайно.

И се беше заел да направи следващия логичен ход — да проследи пътя на информацията.

Ог Грей… до Сигма… до карабинерската им свръзка в Рим.

Бяха държали генерал Ренде в течение за всеки детайл от операцията.

Наложило се бе да се порови внимателно, докато проследи движенията на генерала, които включваха подозрителни пътувания до Швейцария и обратно. Накрая откри и една дребна улика, свързваща Ренде с Драконовия двор. Далечен негов роднина, който бил арестуван преди две години за трафик на крадени антики, и то не другаде, а в Оман. Крадецът бил освободен след натиск от страна на Драконовия двор.

Докато бе ровил все по-надълбоко, Пейнтър беше държал Логан Грегъри в неведение, така че той да продължи да играе ролята си на свръзка между Сигма и италианските карабинери. Не искаше да подплаши Ренде, докато не се убеди напълно в двойната му игра.

Сега, когато подозренията му се бяха потвърдили, Пейнтър си имаше друга грижа.

Дали не беше закъснял?

08:00

Рейчъл и Монк превързаха с ризата на Грей раната на Вигор. Беше изгубил доста кръв, но куршумът беше излязъл и според Монк — без да засегне нито един важен орган. Въпреки това Вигор се нуждаеше от спешна медицинска помощ.

Той потупа ръката на Рейчъл, след като свършиха с импровизираната превръзка, после Монк му помогна да се изправи.