Джеймс Ролинс - Черният орден

Извади клетъчния си телефон и натисна бутона за бързо избиране на централното командване. След няколко секунди вече говореше с Логан Грегъри, оперативния ръководител на мисията.

— Имаме проблем — каза Грей.

— Какво става?

— Каквото и да става, е по-голямо, отколкото смятахме. Достатъчно голямо, за да убиват. — Грей разказа накратко за случилото се. Отсреща последва дълго мълчание.

Логан най-сетне заговори. В гласа му се усещаше напрежение.

— Тогава може би ще е по-добре да бием отбой, докато не ти осигурим достатъчно ресурси на терен.

— Ако изчакам подкрепление, ще стане късно. Търгът е след няколко часа.

— Прикритието ти е разбито, Пиърс.

— Не съм толкова сигурен. За основните играчи аз съм просто американски купувач, който задава прекалено много въпроси. Няма да опитат нищо драстично поне на първо време. На търга ще има много хора, а и охраната там изглежда надеждна. Все още мога да покрия мястото и да напипам някоя и друга улика за това кой или какво се крие зад цялата операция. След това ще изчезна, ще се сниша, докато не ми пратите подкрепление.

Искаше му се поне да види тази библия.

— Не мисля, че е разумно — каза Логан. — Потенциалният риск надвишава потенциалната полза. Особено при солова операция.

Грей се разгорещи.

— Значи тия копелета се опитват да ми изпържат задника… и ти искаш да си седя кротко на него?

— Капитан Пиърс!

Пръстите на Грей стиснаха телефона. Логан определено беше прекарал твърде много време зад бюрото в Сигма. Може и да ставаше за ръководител на проучвателни мисии… но специално тази вече не беше само за събиране на факти. И на Грей му трябваше подкрепата на истинския началник.

— Може би трябва да се консултираме с директор Кроу — каза той.

Нова дълга пауза. Последното май не трябваше да го казва. Не беше искал да обижда Логан, нито да минава през главата му, но понякога човек просто трябва да усеща кога е дошъл моментът да отстъпи.

— Боя се, че това е невъзможно в момента, капитан Пиърс.

— Защо?

— Понастоящем директор Кроу е в Непал и с него няма връзка.

Грей се намръщи.

— В Непал ли? Какво прави в Непал?

— Нали ти го изпрати там.

— Какво?

И тогава се сети.

Бяха му се обадили преди седмица.

Стар приятел.

Мислите му се хлъзнаха към миналото, към първите му дни в Сигма Форс. Като всички други агенти на Сигма, и Грей идваше от специалните части — беше постъпил в армията на осемнайсет, при рейнджърите — на двайсет и една. Но след като го дадоха на военен съд за нанасяне телесна повреда на висшестоящ офицер, го бяха поканили в Сигма Форс веднага щом излежа присъдата си във военния затвор Левънуърт. И въпреки това таеше подозрения. Неслучайно беше ударил онзи офицер. Заради неговата некомпетентност в Босна бяха загинали невинни деца. Но гневът на Грей имаше и по-дълбоки корени. Склонност към неподчинение и незачитане на авторитетите, коренящи се в отношенията с баща му. И макар да не беше преодолял напълно проблемите си, един мъдър човек му беше посочил пътя към разрешаването им.

Този човек беше Анг Гелу.

— Директор Кроу е в Непал заради моя приятел, будисткия монах?

— Пейнтър знае колко е важен той за теб.

Грей спря и свърна встрани в сенките.

Четири месеца се беше обучавал при монаха в Непал, едновременно с подготовката си за Сигма. Всъщност именно на Анг Гелу дължеше част от способностите, заради които го ценяха колегите му. Според предварителната учебна програма трябваше да мине ускорени курсове по биология и физика, но Анг Гелу беше издигнал подготовката му на ново ниво — обучаваше го как да търси равновесието във всички неща. Хармонията на противоположностите. Даоистките ин и ян. Единицата и нулата.

Тези прозрения в крайна сметка му помогнаха да се изправи лице в лице с демоните от миналото си.

Още от дете винаги се беше оказвал между чука и наковалнята на какви ли не противоположности. Макар майка му да преподаваше в католическо училище и да насаждаше в живота му дълбока духовност, тя беше биолог, заклета привърженичка на еволюцията и логиката. Залагаше на вярата си толкова, колкото и на научните методи.

А да не забравяме и баща му — уелсец, който живее в Тексас, инженер, обрулен от слънцето и ветровете на петролните сонди, осакатял в разцвета на силите си и принуден да влезе в ролята на домакиня. В резултат на това животът му беше преминал под знака на гняв и неудовлетвореност.

Какъвто бащата, такъв и синът.