Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Пейнтър вървеше зад Ханк и наблюдаваше как професорът оглежда скалите, сякаш търси звездата и лунния сърп на своите изгубени израилтяни.

Най-сетне след дълго катерене стигнаха до неравен улей в отвесната скала, така наречената „пукнатина“ на пуебло Пукнатина в скалата. Отворът беше тесен, а пясъчникът бе изгладен от дъжда и вятъра.

— Още малко — обеща Нанси.

Поведе ги нагоре по осеяната с канари пътека в улея. Когато близо до върха пукнатината се раздели на две, Ковалски изруга под нос. На няколко пъти му се наложи да се промушва странично, за да минава между камънаците.

Накрая стигнаха до върха и се озоваха в помещение от самото пуебло. Излязоха навън. Пръснатите руини не бяха така внушителни като при Вупатки, но мястото определено си заслужаваше трудния преход. От високото плато се виждаше река Литъл Колорадо и се откриваше изглед на стотици километри във всички посоки.

— Според една от хипотезите това пуебло е служело като укрепен аванпост — каза Нанси с тона на екскурзовод. — Ако разгледате защитната стена по края на платото, ще откриете малки отвори под ъгъл, вероятно за стрелба. Други учени пък предполагат, че това е може би древна обсерватория, използвана от шаманите, особено като се има предвид, че някои от отворите гледат нагоре .

Те обаче не бяха изминали дългия път заради всички тези теории.

— Ами петроглифите, за които споменахте? — попита Пейнтър, който нямаше намерение да се разсейва. — Къде са?

— Елате. Обикновено не водим посетители там. Пътеката е опасна и стръмна, на много места е хлъзгава от пясъка и камъчетата. Една погрешна стъпка може да се окаже фатална.

— Покажете ни ги — не се отказваше Пейнтър.

Нанси тръгна към купчина камъни, изграждали отдавна срутила се стена. Трябваше да се изкачат по отломките, за да стигнат друга пукнатина или улей, която водеше надолу. Теренът наистина беше коварен. Камъните се пързаляха под краката им. Пейнтър трябваше да опре ръце в стените на пукнатината, за да не изгуби равновесие. Положението ставаше още по-напечено поради кучето на Ханк, което танцуваше около тях с лекотата на планинска коза и спираше тук-там да отбележи някой камък или жилав храст.

— Кауч! — извика Ханк. — Кълна се, бутнеш ли ме още веднъж…

Нанси беше позволила на Ханк да пусне кучето си, но само докато са на платото. Сега всички съжаляваха — с изключение на Кауч. Той отново вдигна крак, после изчезна някъде надолу.

Този улей бе по-тесен и по-дълъг от предишния — и освен това водеше до дъното на тясна пропаст. Ханк се огледа със зяпнала уста.

— Изумително.

Пейнтър нямаше как да не се съгласи. Всеки квадратен сантиметър по двете стени бе покрит с петроглифи. Гледката беше почти замайваща.

Нанси обаче, която не идваше за пръв път тук, изглеждаше повече нетърпелива, отколкото впечатлена.

— Онова, заради което дойдохте, е тук — каза тя и ги поведе към една гладка част на каменното дъно. — Това е другата причина да не водим всеки тук. Не можем да позволим да се разхождат по шедьовъра.

Вместо стената древният художник бе избрал друго платно — дъното на пропастта.

И тук навсякъде имаше праисторически изображения — но в центъра на една от вездесъщите спирали ясно се виждаше лунен сърп и петолъчна звезда. Нямаше грешка. Украсата беше идентична с нарисуваната от дядото на Джордан.

Пейнтър вдигна крак, готов да стъпи върху изображенията, но спря и погледна Нанси. Тя кимна колебливо.

— Само внимавайте.

Пейнтър тръгна напред. Ханк и Кауч го последваха, а Ковалски остана с Нанси, ясно показвайки накъде е насочен интересът му. Пейнтър коленичи до изображението. Ханк направи същото от другата страна.

Заедно със спиралата изображението имаше диаметър цял метър. Древният художник беше използвал и двете техники, засвидетелствани при останалите петроглифи. Луната и звездата бяха изстъргани, а спиралата бе съставена от хиляди дупчици колкото върха на кутре.

Кауч подуши рисунката — отначало любопитно, но после козината на врата му настръхна. Отстъпи назад и кихна раздразнено.

Ханк и Пейнтър се спогледаха. Пейнтър пръв се наведе и доближи нос до изображението. Ханк направи същото.

— Надушвате ли нещо? — попита Пейнтър.

— Не точно — отвърна Ханк, в гласа му се долавяше възбуда.

И тогава Пейнтър също го усети — едва доловим полъх по бузата, подобен на целувката на перце. Надигна се и протегна ръка над петроглифа и малките дупчици.