Джеймс Ролинс - Дяволската колония

За да убие времето и да се разсее от горещината, Ханк тръгна до Пейнтър.

— Звездата и луната — каза той. — Мисля за символа и за името на племето. Тоутсиий унстоу пуутсийв.

— Народът на Зорницата.

Ханк кимна.

— Зорницата, която свети така ярко на изток по изгрев слънце, всъщност е планетата Венера. Но я наричат също и Вечерница, защото свети ярко и при залез, на запад . Древните астролози са знаели, че става въпрос за една и съща звезда. Именно затова лунният сърп често се свързва с утринната звезда. — Ханк описа с ръка ниска дъга от изток на запад. — Върховете на сърпа представят звездата на изток и на запад едновременно.

— Добре, но какво искате да кажете с това?

— Това съчетание на луна и звезда е един от най-древните символи на света. Той показва също й знанието на човека за мястото му във вселената. Някои историци на религията смятат, че Витлеемската звезда всъщност е Зорницата.

Пейнтър сви рамене.

— Същият символ може да се открие и на знамената на повечето ислямски страни.

— Така е, но дори мюсюлманските учени ще ви кажат, че символът няма нищо общо с вярата им. Всъщност той е зает от турците. — Ханк махна с ръка. — Символът обаче е много по-стар. Едни от най-ранните му изображения са от територията на Израел. От земите на моавитите, които според Битие са роднини на израилтяните, но също така е свързан и с египтяните.

Пейнтър вдигна ръка, за да го спре.

— Разбрах. Символът може да се посочи като допълнително доказателство, че този древен народ е дошъл от земите на днешен Израел.

— Ами, да, но…

Пейнтър посочи към далечната меса на хоризонта.

— Ако има някакви отговори, да се надяваме, че ще ги открием там.

12:46

Възвишение Сан Рафаел

„Какво направих?“

Каи стоеше онемяла от шок в средата на дневната на Хуметева. Айрис седеше на един стол до огнището и сълзите й блестяха от пламъците, но изражението й си оставаше твърдо. Пръстите й се впиваха в дръжките на стола, докато гледаше съпруга си. Алвин лежеше по гръб на дървената маса само по боксерки. Слабите му гърди се надигаха и отпускаха бързо. По ребрата му имаше червени рани с мехури. Миризма на изгорена плът изпълваше помещението.

Едра чернокожа жена разръчка огъня. Върху въглените лежеше друг ръжен. Върхът му беше с формата на раните на Алвин. Жената дори не вдигна поглед, когато вмъкнаха Каи вътре.

Зад нея русият гигант, който ги беше заловил, хвърли Джордан в ъгъла. Ръцете на младежа бяха вързани отзад и той не можеше да потърси опора, но успя да се извърти и да падне на рамо.

Другият мъж в стаята стана, като се подпираше на бастун. Каи си помисли, че е възрастен — може би заради бастуна, изключително консервативния костюм или крехкия му вид. Но докато той заобикаляше масата, видя, че лицето му е гладко, ако не се брои късата черна брада, поддържана грижливо като косата му. Не би могъл да е на повече от трийсет и пет.

— А, ето ви и вас, госпожице Куочийтс. Аз съм Рафаел Сен Жермен. — Погледна си часовника. — Очаквахме да дойдете много по-рано и се наложи да започнем без вас.

И махна с бастуна към Алвин. Старецът трепна, от което сърцето я заболя още повече.

— Опитвахме се да разберем местонахождението на чичо ви, но Алвин и Айрис се оказаха изключително неотзивчиви… въпреки нежните грижи на скъпата ми Ашанда.

Жената при огнището вдигна глава.

При вида й Каи изстина. Макар и едра, жената изглеждаше напълно нормална, но очите й, които проблясваха на светлината на пламъците, бяха невъобразимо пусти, същинско огледало за онзи, който ги погледнеше.

Почукването на бастуна по пода я изтръгна от унеса.

— И тъй, по същество. — Рафаел махна на жената да вземе ръжена. — Все още се нуждаем от отговор.

— Недейте! — почти изхлипа Каи. — Те не знаят къде е отишъл чичо ми!

Рафаел повдигна вежди.

— Точно това твърдяха и те, но как мога да им вярвам?

— Моля ви… чичо ми така и не им каза. Не искаше да знаят. Само аз знам.

— Не им казвай — обади се Айрис с дрезгав от гняв и мъка глас.

Рафаел заразглежда гредите на покрива.

— Каква мелодрама!

— Ще ви кажа. Ще ви кажа всичко. — Каи успя да овладее гласа си. — Но не и преди да пуснете останалите… всички. След като са в безопасност, ще ви кажа къде отиде чичо ми.

Рафаел като че ли преценяваше предложението.

— Макар да не се съмнявам, че сте честна и откровена, госпожице Куочийтс, боя се, че не мога да поема такъв риск. — И махна на черната жена да приближи Алвин. — По принцип езиците се развързват трудно без добра мотивация. Всичко опира до най-основна физика, нали разбирате. Действие и противодействие, дразнене и реакция, такива неща.