Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Сейчан не харесваше и начина, по който погледът на Грей се задържаше върху нея всеки път, когато Шарин се раздвижваше в стола си, за да прелисти страница или да си запише нещо.

— Защо не започнете от самото начало? — предложи Грей.

— Добро предложение — съгласи се Хейсман и посочи един стол. — Седнете. Ще ви разкажа. Забележителна история. Запълва толкова много бели полета.

Грей седна.

Хейсман продължи да крачи, беше твърде развълнуван, за да седи на едно място.

— Документът представлява дневник на събитията от времето, когато Франклин се обърнал за първи път към Аршар.

„Аршар…?“

Сейчан скри ехидната си усмивка. Май кураторът вече мислеше за французина като за пръв приятел.

— Започва с откриването на една индианска могила в Кентъки. — Хейсман се обърна към Шарин за помощ.

Асистентката му дори не вдигна глава.

— Могилата на змията.

— Да, много драматично. Именно там попаднали на златна карта, скрита в череп на мастодонт, който пък бил увит в бизонска кожа. Същата карта, за която разказал умиращият шаман на Джеферсън.

Хейсман продължи, като ръкомахаше, когато искаше да наблегне на някои моменти — а те не бяха никак малко.

— Но това не бил първият път, когато Джеферсън и Франклин се срещали с индиански шаман. Вождът Канасатего довел при Джеферсън и друг шаман от някакво далечно западно племе. Старецът явно е изминал дълъг път, за да се срещне с белите лидери на източното крайбрежие. Разказал на Джеферсън дълга история за някакви бледи индианци , с които навремето делели земите и които притежавали необичайни сили. Говорело се, че те също дошли от изток, също като колонистите. Разбира се, това силно заинтересувало отците основатели. И също така било прието с голяма доза скептицизъм.

— Несъмнено — съгласи се Грей.

— Накрая шаманът се върнал с доказателство. В дълбока тайна той демонстрирал технология, която изумила и объркала Франклин и Джеферсън. — Хейсман се обърна към асистентката си. — Шарин… би ли прочела откъса?

— Един момент. — Тя започна да рови из листата, намери нужния и зачете: — „Дойдоха със злато, което не можеше да се разтопи, с оръжия от стомана, каквито никой индианец не е произвеждал, и най-важното, със сребрист сух еликсир, една щипка от който е хиляди пъти по-мощна от цяла планина барут“.

Грей и Сейчан се спогледаха. Златото, което не можеше да се стопи, несъмнено бе същият метал, от който бяха изработени плочките — много по-плътен и твърд от обикновеното злато. А „сребристият сух еликсир“… възможно ли бе това да е източникът на мощните експлозии в Юта и Исландия?

Хейсман продължи:

— Тъй като Ирокезката конфедерация много искала да стане част от новия съюз, те се опитвали да сключат сделка.

— За Четиринайсетата колония — каза Грей.

— Да, за Дяволската колония. Преговорите се водели в тайна и били доста напреднали. Било си е чист пазарлък. Ирокезката конфедерация дори определила границите си.

Хейсман се обърна към Шарин, но този път тя беше готова.

— „Искаха да държат огромна територия отвъд френските територии, неизследвани ничии земи, тъй като не желаеха да се противопоставят на растящия интерес на колонистите към изтока. Ирокезите бяха готови да се откажат от старите си земи и тайното си познание в замяна на постоянен нов дом и солиден дял в новата държава. Освен това на тайни срещи с вожда Канасатего бе установено, че в сърцето на индианската колония се намира изгубен град, източник на всички тези чудодейни способности. Те обаче така и не посочиха точното му местоположение“.

Докато асистентката четеше превода, Хейсман постави на масата отворен атлас с картата на Съединените щати и посочи защрихована територия, простираща се на север от Ню Орлиънс във формата на буквата V и заемаща по-голямата част от вътрешността на страната.

— Това са земите, купени от Джеферсън от французите.

— Купуването на Луизиана — каза Грей.

— Ако се съди по дневника, предложената Четиринайсета колония на индианците би трябвало да се намира западно от закупените територии. Аршар обаче така и не споменава къде точно. Има само едно косвено споменаване.

— И какво е то? — попита Сейчан.

— След като открил индианската карта в могилата, Аршар установил, че металът, върху който била нанесена, е същото онова странно злато. И на картата имало отбелязани две места.

— Едното от които е Исландия — промърмори Грей, който явно се мъчеше да реши загадката.