Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Макар да бе рано сутрин, в лабораторията му, обикновено така тиха, погребана в сърцето на планината Икенояма, цареше пълна суматоха. След огромния поток неутрино Юн Йошида-сама бе извикал допълнителни помощни екипи — още четирима физици и двама компютърни специалисти. Всички се бяха събрали около Йошида на съседната работна станция и се опитваха да координират данни от шест различни лаборатории от цял свят. Положението бе непоносимо и затова Рику се беше оттеглил при тази конзола, отделена от останалите и колкото се може по-навътре в лабораторията.

Докато останалите работеха върху по-големия пъзел, той се съсредоточи върху по-малкия. С наклонена настрани глава (позата му помагаше да мисли по-добре) Рику изучаваше светещото на екрана земно кълбо. По картата имаше различни малки икони. Всяка отбелязваше по-малки пикове на неутриното.

„Не си заслужават вниманието“ — беше заявил Йошида, когато Рику го запозна с откритието си.

Самият Рику мислеше другояче. Знаеше, че Йошида пилее сили и вдига ненужен шум. Щеше да се провали. Местоположението на новия източник в западната половина на Съединените щати не можеше да се определи с точност. Въпреки че приличаше на двойния ритъм от Исландия, този беше 123,4 пъти по-голям.

Числото му доставяше наслада.

1, 2, 3, 4.

Поредицата беше чисто съвпадение, но красотата й го караше вътрешно да се усмихва. В числата имаше чистота и прелест, която като че ли разбираше единствено той.

Продължи да се взира в картата. Беше открил тези отклоняващи се от нормата показатели след първия пик в Юта. Освен че беше подпалил нещо нестабилно в Исландия, пикът беше предизвикал и по-малките изригвания, малки проблясъци от различни места по цялото земно кълбо. Започна да ги записва, след като положението в Исландия стана критично.

„Не си заслужават вниманието…“

Пропъди досадния глас и се загледа в малките точици, търсеше някакъв модел. Една-две бяха на запад, но точните им местоположения бяха скрити от подобната на цунами вълна неутрино от района, която размиваше всички детайли. Именно затова Йошида щеше да претърпи поражение.

— Рику?

Някой го докосна по рамото. Той трепна и се обърна. Зад него стоеше доктор Джанис Купър.

— Извинявай — каза тя. Предпочиташе да я наричат Джанис , макар че той продължаваше да намира подобно фамилиарничене за смущаващо. Американката отдръпна ръка от рамото му.

Той се намръщи, като се мъчеше да разчете потръпванията на мускулите на лицето й, да ги свърже с някаква емоция. Доколкото успя да определи, беше гладна, но вероятно грешеше. Поради синдрома на Аспергър често грешеше в подобни преценки.

Тя придърпа един стол, седна и постави до лакътя му чаша зелен чай.

— Помислих си, че ще ти дойде добре.

Той кимна, но не разбираше защо й трябваше да сяда така близо до него.

— Рику, опитваме се да разберем каква е причината за изригването на запад.

— Потокът неутрино от Исландия е минал през планетата и е дестабилизирал трети източник.

— Да, но защо сега? Защо депозитът не се е дестабилизирал по-рано, след пика в Юта? Исландия достигна критичната точка, но не и онова струпване на запад. Аномалията тревожи останалите физици.

Рику продължи да изучава екрана.

— Активираща енергия — каза той и я погледна, сякаш трябваше да е очевидно. И си беше очевидно.

Тя поклати глава. Не се съгласяваше или не разбираше?

Той въздъхна.

— За да започнат, някои реакции се нуждаят от определено количество енергия. Като ядрените например.

— Активираща енергия.

Той се намръщи. Нима не го беше казал току-що? Но все пак продължи:

— Често количеството енергия зависи от обема или масата на веществото. Депозитът в Исландия явно е бил по-малък. Затова количеството неутрино от пика на Юта е било достатъчно, за да предизвика дестабилизация.

Тя кимна.

— А потокът неутрино от Исландия беше много по-силен. Достатъчен, за да дестабилизира депозита на запад. Да запали по-дебелия фитил. Ако си прав, това означава, че западният депозит е много по-голям . Нима не беше казал и това?

— Би трябвало да е сто двайсет и три цяло и четири десети пъти по-голям. — Дори само изричането на числата му помогна да се успокои. — Разбира се, ако съотношението между генерираното неутрино и масата е едно към едно.

Лицето й стана малко по-бледо, когато чу преценката му.

Рику се почувства неудобно и се обърна отново към екрана си и собствения си пъзел, мъничките пикове неутрино.